Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Замръзнах.

Дори спрях да дишам.

— Ти застреля онова момиче! — произнесе някакъв глас. — Не биваше да го правиш.

Отначало не разпознах гласа. Умът ми се заблъска, търсейки името, някакво обяснение, точните думи, които да кажа. Пресегнах се назад, за да сграбча оръжието си и тогава зърнах лицето му за част от секундата.

Видях омразата в очите му. Страха му.

— Не мърдай — извика момчето и натисна още по-силно дулото на пистолета към гръбнака ми. Пот потече от лицето ми. — Ти уби сестра ми! Уби я без причина!

Спомних си безжизнения поглед на Сара Кабът, докато се свличаше на земята.

— Ужасно съжалявам — казах.

— Едва ли, но ще съжаляваш. И знаеш ли какво? На никой не му пука.

Смята се, че човек не чува куршума, който го уцелва, но това трябва да е мит. Гърмът от изстрела, който прониза гръбнака ми, тресна като бомба.

Свлякох се парализирана. Не можех нито да говоря, нито да спра потока кръв, който плисна от тялото ми и се смеси със студената вода на залива.

Как се стигна дотук? Има някаква причина, но тя ми убягва. Нещо, което е трябвало да направя.

Да им щракна белезниците. Това е трябвало да направя.

При тази мисъл се събудих.

Лежах на една страна и в юмруците си стисках пясък. Марта ме гледаше и душеше лицето ми.

На някого му пука.

Седнах и я прегърнах, зарових лице в шията й.

Лепкавият сън не ме оставяше. Не ми беше нужен психиатър, за да зная какво означава. Все още изживявах насилието от последния месец. Затънала бях в него до козирката.

— Всичко е наред — успокоих Марта и отдръпнах лице от малкото си куче.

Докато Марта гонеше морските птици, мислите ми се зареяха към небето и си представих, че се нося без усилие нагоре с кръжащите чайки. Размишлявах върху недалечното си минало и несигурно бъдеще, когато сведох очи и го видях.

Сърцето ми подскочи. Усмихваше се лъчезарно с присвити от яркото слънце сини очи.

— Здрасти, хубавице — поздрави той.

— О, боже, виж ти кого ни е докарал приливът!

Позволих му да ме изправи на крака. Целунахме се и почувствах онази невероятна топлина, която се разля в мен отвътре.

— Как така не си на работа? — успях да попитам, притискайки го силно.

— Не разбираш. На работа съм. Претърсвам бреговата линия за инфилтрирани терористи — пошегува се той. — Пристанища и плажове. С това се занимавам.

— Аз пък си помислих, че работата ти е да стряскаш хората.

— Това също — засмя се и размаха вратовръзката си към мен. — Нали виждаш? Сигнално жълто.

Харесваше ми как Джо се шегува с работата си. Иначе не би издържал. Нашата брегова линия беше доста пропусклива, а Джо откриваше пролуките.

— Не ме предизвиквай — каза и отново се целунахме. — Да не мислиш, че е лека работа?

Разсмях се:

— Ако не смесваш работата с удоволствията, затъпяваш.

— Хей, имам нещо за теб — обяви той, когато тръгнахме по кея. Измъкна от джоба си увито в хартия пакетче и ми го подаде. — Сам го опаковах.

Пакетчето беше залепено със скоч-лепенка като панделка и Джо бе изрисувал по нея кръстчета и о-та. Разкъсах хартията и изсипах в шепата си бляскава сребърна верижка и медальон.

— Да те пази — произнесе Джо.

— Сладурче, ама това е „Кокопели“! Как се сети? — Вдигнах малкия диск към очите си.

— Грънците из апартамента ти ми подсказаха идеята.

— Страшно ми харесва. Нещо повече, нужно ми е — уверих го и обърнах гръб, за да закопчае дългата сребърна верижка на врата ми.

Джо отмести косата от тила ми и ме целуна по врата. Допирът на устните му и грапавата буза по чувствителното място изпратиха тръпка по цялото ми тяло. Затаих дъх и отново се озовах в прегръдката му. Много ми харесваше в нея.

Целунах го първо нежно, после целувката стана страстна и нетърпелива. Накрая се откъснах от него.

— Я да махнем тези дрехи — промълвих.

Спалнята за гости на Кет беше феерична, в портокалов цвят, с голямо двойно легло досами прозореца. Сакото на Джо хвръкна към стола, последвано от сините джинси и жълтата вратовръзка.

Вдигнах ръце и той изхлузи внимателно оскъдното ми боди през главата. Взех ръцете му и ги поставих върху гърдите си. Топлината на допира му ме накара да се почувствам почти безтегловна. Вече се задъхвах, когато късите ми панталонки тупнаха на пода.

Наблюдавах от леглото как Джо довършва разсъбличането си и ляга при мен. Господи, добре изглежда това момче. Сетне потънах в прегръдката му.

— Имам още нещо за теб, Линдси — произнесе Джо. Очевидно. Разсмях се в трапчинката на врата му.