Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Обозначихме го като Джон Доу №24 и по онова време бях почти убедена, че ще открия убиеца му. Тениската на Джон Доу беше с надпис „Дистилъри“ — туристически ресторант, намиращ се в Мос Бийч, на север от Залива на полумесеца.

Това беше единствената ни реална следа. И макар че претърсих градчето из основи, както и околните общини, следата не ни отведе никъде.

Сега, десет години по-късно, Джон Доу №24 продължаваше да е неидентифициран, непотърсен, невъзмезден от правосъдната система, но за мен той никога нямаше да бъде поредния неразкрит случай. Беше като стара рана, която се обажда при дъждовно време.

Тъкмо се канех да ида с колата до града, за да вечерям, когато вечерният вестник тупна върху ливадата.

Вдигнах го, разгънах го и заглавието се наби в очите ми: ПОЛИЦИЯТА ОСВОБОЖДАВА ГЛАВЕН ЗАПОДОЗРЯН ЗА УБИЙСТВАТА В КРЕСЪНТ ХАЙТС.

Прочетох статията от край до край.

Когато на 5 май Джейк и Алис Долтри бяха намерени убити в къщата им в Кресънт Хайтс, шефът на полицията Питър Старк обяви, че Антонио Руис е признал за престъплението. Според днешното изявление на полицейския началник самопризнанието не отговаря на фактите. По думите на Старк „Обвиненията срещу г-н Руис са свалени.“

Свидетели твърдят, че е невъзможно тридесет и четиригодишният Руис, техник по поддръжката в Калифорнийската електрическа и газова компания, да е бил в къщата на семейство Долтри в деня на убийствата, тъй като е работил на смяна пред очите на колегите си.

Г-н и г-жа Долтри бяха намерени с прерязани гърла. Полицията не потвърждава съпрузите да са били измъчвани, преди да бъдат убити.

По-нататък в статията се казваше, че Руис, който е извършвал някакъв ремонт у семейство Долтри, твърдял, че са го принудили да направи самопризнанията. Отново се цитираха думите на полицейския началник Старк, според когото полицията „работи по други версии и заподозрени“.

Почувствах първично, първосигнално притегляне. „Работи по други версии и заподозрени“ ще рече „по следата сме“ и ченгето у мен поиска да узнае всичко: как, защо и най-вече кой. Вече знаех къде.

Кресънт Хайтс беше една от общините покрай магистрала №1. Намираше се в покрайнините на Залива на полумесеца, само на пет-шест мили от мястото, където бях.

Влез и излез за по-малко от пет минути. В никакъв случай над пет минути.

Наблюдателя засече точния час при излизането си от сивата кола, озовавайки се на „Оушън Колони Роуд“. Тази сутрин беше облечен като служител от паркинг: сиво-кафяв комбинезон с червено-бяла емблема върху горния десен джоб. Нахлупи козирката на униформената шапка. Потупа джобовете си, напипвайки в единия сгъваемия си нож, а в другия фотоапарата. Взе парче твърд картон и туба с маджун за стъкла и ги тикна под мишницата си.

Дишането му се учести, когато пое нагоре по пътеката към къщата на семейство О’Моли. После застана до приземния прозорец на мазето, сложи си гумени ръкавици и взе да отваря стъклото с размери шейсет на петдесет сантиметра с помощта на резец за стъкло и вакуумна помпичка.

Замръзна, изчаквайки лая на съседско куче да се укроти, след което промуши първо краката си и се озова в мазето.

Беше вътре. Без проблем.

Стълбите на мазето водеха към незаключената врата на кухня, пълна с луксозни уреди и смешно изобилие от домакински прибори. Наблюдателя забеляза кода на алармата, закачен до телефона. Запамети го.

Благодаря, докторе. Голям глупак си!

Извади превъзходния миниатюрен фотоапарат, нагласи го за три последователни снимки и го насочи наоколо към трите страни на помещението. Зззт-зззт-зззт. Зззт-зззт-зззт.

Наблюдателя изкачи стълбите и откри широко отворената врата на спалня. Застана за момент на прага, поглъщайки с поглед всички момичешки вещи: легло с балдахин, дипли в лавандуловосиньо и млечно розово. Плакати на „Крийд“ и „Застрашена дива природа“.

Кейтлин, Кейтлин,… какво мило момиче си ти.

Насочи фотоапарата към тоалетната й масичка, зззт-зззт-зззт, запечата разни предмети като червила, шишенца с парфюм, отворена кутия с тампони. Помириса момичешките й благоухания, прокара показалец по четката й за коса и сложи в джоба си дълго валмо златисточервеникави косми, които събра от бодлите.

Излезе от момичешката стая и влезе в съседната просторна спалня. Беше драпирана в наситени цветове и ухаеше на букет от аромати.

До долната част на леглото бе поставен телевизор с огромен плазмен екран. Наблюдателя отвори чекмеджето на нощното шкафче, поразрови и откри няколко пакета със снимки, стегнати с ластици.