Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Той кимна.

— Давай.

— Преди нашият вътрешен човек да изчезне, по него стреляха лица, работещи в частна охранителна фирма с централа в Цюрих — започна тя. — „Крос Екзекютив Протекшън“. Преди две седмици пък арестувахме друг тип от „Крос“ — и той участва в престрелка, в която беше замесен Уиър.

— Само че преди две седмици човекът от „Крос“ явно се опитваше да защити Уиър — прибави Лайл. — А в деня на изчезването му хората от „Крос“ искаха да го спрат.

Капитанът се замисли и изрече очевидното:

— Уиър е сключил сделка с „Крос“ и после се е отметнал.

— Сключил е сделка с някого, да — съгласи се специалният агент. — Случайно да сте чували за фондацията „Макклеъри“?

Кингсбъро поклати глава.

— И ние не бяхме. Оказа се, че тя е собственик и единствен клиент на „Крос“.

— Частна армия, така ли? — попита капитанът.

— Нещо подобно.

— Що за фондация е това?

— Научни изследвания, такива неща. Финансира археологически разкопки, дава университетски стипендии, спонсорира музеи… всичко изглежда законно.

— Изглежда?!

Лайл сви рамене.

— Имат частна армия. Или поне частни сили за сигурност. Които по някакъв начин са свързани с Уиър.

— Щом вие сте използвали Уиър, за да проникнете в организацията на Айрънуд, „Крос“ или техни служители може да са правили същото. Уиър е пионка, попаднала насред цялата тая работа.

— В такъв случай възниква един основен въпрос — каза Лайл. — Дали фондацията „Макклеъри“ се е опитвала да се добере до Айрънуд, за да купи от него ГСРСА, или те са му я продали?

— Мислите, че една изследователска фондация е замесена в международен шпионаж?

— В това разследване има толкова много неочаквани обрати, че не знам какво да мисля. Фондацията притежава милиарди, десетки милиарди. Може така да печелят парите си — като купуват и продават държавни тайни.

— Струва си човек да се поразрови — заяви Кингсбъро.

— Ще го направим. — Лайл го изчака да каже още нещо, но той мълчеше. Беше време да продължат нататък.

Кингсбъро схвана намека.

— Ще проверя останалите хардове. Може случайно да са пропуснали да изтрият някой от тях. — Той се насочи към цилиндричната врата и влезе в херметично изолираното помещение.

Роз строго изгледа Лайл.

— Сега пък какво има? — попита той.

— Някаква причина да не споменеш за основния проблем?

— Да. Искам да запазя репутацията си на рационален следовател.

— Извънземните са си на Айрънуд. Става дума за неговите убеждения, не за твоите.

— Това е легенда, Роз. Нали се сещаш, за да заблуди агентите от ФБР, Тони Сопрано казва, че отива да вземе десерта, а всъщност има предвид незаконна стока.

— Тогава за какво разговарят Айрънуд и Уиър, щом не става дума за извънземни? За руснаци ли? За китайци? Или швейцарци?

— Да не ме убеждаваш, че има извънземни?

— Моето мнение няма значение. Важното е, че Айрънуд вярва в това. Не смяташ ли, че трябва да се заемем с тоя случай от неговата гледна точка?

— Разбира се — съгласи се Лайл. — Е, какво мислиш?

— Мисля, че Айрънуд действително е крайният потребител на базата данни. — Очите на Роз блестяха, докато се стараеше да го убеди в логиката си. — Той е обсебен от идеята да открие своите извънземни колонии. Според него те датират отпреди хиляди години — това е по археологическата част. ГСРСА, която е способна да показва какво има под земята, трябва да е ценно археологическо средство, нали така? Фондацията „Макклеъри“ финансира археологически експедиции. Следователно ГСРСА е ценна и за Айрънуд, и за фондацията — няма нужда да се намесва и вражеска страна.

— Значи в крайна сметка тоя случай може и да не се окаже шпионаж. Айрънуд може просто да е някакъв съвременен Индиана Джоунс и ГСРСА да е тазгодишният Свети граал.

Звучеше логично, но не по същество.

— Каквато и гледна точка да предпочетеш, базата данни е открадната държавна собственост и докато е в ръцете на друг, ние сме изложени на опасност.

— Няма спор. Какво ще правим сега?

Лайл знаеше, че има няколко опции. Можеше да се опита да разпита програмистите на масата, но тъй като те вече бяха поискали адвокат — естествено, един и същ, — очевидно действаха по някакъв предварителен план и нямаше да проговорят скоро. Можеше да изчака и да види дали капитан Кингсбъро ще открие нещо, но нямаше почти никакъв шанс. Можеше да претърси други имоти на милиардера — но дори да откриеха големи компютърни системи, най-вероятно те също вече бяха разглобени.