Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Тя мина решително през цилиндричната врата и излезе във външната част на Червения салон. Лайл и Кингсбъро я последваха.

На всяко от осемте работни места в помещението имаше специалист от БСР или военновъздушните сили. До голямата маса чакаха двама от програмистите на Айрънуд с пластмасови белезници на китките.

Едната се казваше Кийша Харъл. Беше приблизително на възрастта на Роз, с раста прическа, дънки и тениска с голям зелен динозавър и надпис „Не забравяй“. Лайл не разбра хумора, но асистентката му го намери за смешен. Естествено.

Вторият арестант беше Джуст Чато, висок, тромав мъж, който седеше с наведена глава и съсредоточено наблюдаваше нещо интересно на пода или пък острия като нож ръб на грижливо изгладените си джинси.

Специалистите от БСР ги бяха заварили в Червения салон. Засега те отказваха да отговарят на всякакви въпроси, което обикновено означаваше, че знаят нещо. Щеше да дойде и техният ред.

Лайл търпеливо изчака, докато Роз размени няколко думи с един от специалистите и после двамата провериха нещо в неговата дебела червена папка с етикет „Секретно“. Мъжът започна да пише на клавиатурата, а Роз застана зад него. Появилият се на екрана текст очевидно ги зарадва и тя се върна при Лайл, за да му обясни защо.

— Фасулска работа. Намерихме една директория на харда, в която са посочени файлове във формата на ГСРСА. Това би трябвало да ни стига, за да докажем, че терминалът е имал достъп до данните.

Това обаче не задоволи капитан Кингсбъро.

— Може да не е чак толкова просто — възрази той. — Както казах, има две причини за безпокойство: първо, че всички хардове са изтрити, и второ, че системата не е достатъчно голяма за онова, което трябва да прави.

— Защо да не е? — попита Лайл.

— При онази разпечатка на неизвестното крайбрежие, която ни дадохте, резолюцията е поне шест пъти по-голяма от резултата, който може да даде ГСРСА. Освен това на нея се вижда структура на около трийсет метра под земята. ГСРСА може да стигне най-много до два-три метра дълбочина, и то при съответните почви и влажност, а не скали, каквито имаме на разпечатката.

Специалният агент не виждаше основание да се признае за победен.

— В такъв случай още какво трябва да намерим?

Кингсбъро погледна към вътрешната стена, която разделяше помещението.

— За глобална база данни с такива възможности… трябва да намерим поне още три хиляди и петстотин харда, освен тия осемстотин и петдесет. Всички свързани в мрежа. — Капитанът прехвърли диска, който носеше, в другата си ръка. — Ако бях на ваше място, щях да започна да търся още няколко помещения с контролирана среда.

— Няма да ги открием — каза Роз.

— Защо?

— Защото тук няма външна мрежа. Тия терминали са свързани помежду си и с хардовете в другата стая. И толкова. Тук даже няма обикновена телефонна линия, тъй че е невъзможно да имат достъп до друга база данни или мрежа.

— Това е проблемът — потвърди Кингсбъро. — Както и да е създадено, онова изображение от разпечатката трябва да идва от нещо повече от ГСРСА. Защото е обработена много повече информация, отколкото може да са съхранявали тук.

Роз се заоглежда в търсене на вдъхновение.

— А какво ще кажете за това? Айрънуд някак е успял да си осигури достъп до друга база данни, подобна на ГСРСА, само че… по-добра.

Капитанът също се озърна, за да се увери, че не ги чуват, приближи се към тях и сниши глас.

— Сателитната система ИМПЕРИЯ, резултат на която е ГСРСА, радарите със синтезирана апертура, които използват спътниците… единствено нашата страна разполага с такава технология.

— Тогава има друга вероятност — каза Лайл. — Щом ние можем да запазим ИМПЕРИЯ в тайна от другите страни, възможно ли е други страни да крият от нас своя вариант на същата технология?

Кингсбъро се замисли над тази идея.

— Защо Айрънуд ще краде ГСРСА, за да я продаде на друга държава, щом тая държава вече има по-добър вариант?

— Освен ако… — тихо произнесе Роз.

— Какво? — подкани я шефът й.

— Ами ако Айрънуд не е искал да продаде ГСРСА? Ако той е крайният потребител?

Лайл се смая. Не се беше сещал за това.

— Значи… той получава копие на ГСРСА за себе си… и купува или открадва подобна база данни от Китай или Русия…

— Или от Швейцария — прибави агентката.

Капитанът от Космическото командване на САЩ се смути.

— От Швейцария ли? Те нямат шпионски сателити.

Роз погледна Лайл, искаше разрешение.