Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Прииска му се да може да й разкрие собствената си история, но вместо това посочи малката кутия до тях.

— Може да се окаже, че не си направила нищо особено. Ако ДНК анализите установят, че имаме едни и същи аномалии, значи с теб сме братовчеди.

Той не успя да разчете странното изражение, което се изписа на лицето й. Сякаш думите му имаха някакво особено значение за нея.

— Обаче ти не вярваш — обобщи Джес.

— В Бог или в Първите богове? Не, не вярвам. Няма доказателства. Поне научни доказателства, които подлежат на проверка.

— Като извънземните на Айрънуд. — Тя твърдо срещна погледа му. — И аз щях да отговоря така, но… ако са едно и също?

— Искаш да кажеш, че твоите богове са били извънземни, така ли?

— Не, не — махна с ръка Джес. — Обратното. В Преданията изрично се подчертава, че Първите богове са произлезли от хората. Не са дошли при нас от небето, нито откъдето и да е другаде.

— Преданията. Вашата библия. — Дейвид усещаше, че в тази област няма здрава опора. Религиозните убеждения бяха въпрос на вяра, а вярата не се поддаваше на рационален анализ.

— В Преданията няма нищо свръхестествено. И това е една от причините да знаем, че казват истината.

— Нима самото съществуване на божества не е нещо свръхестествено?

— Не. Заради мястото, от което са дошли Първите богове.

Беше очевидно, че следващите думи на Джес са цитат от нейните Предания.

— „Четирийсет поколения хората се крили в мрака като зверове и не познавали ни огъня, ни зърното, ни небесните знаци и измерването на движенията на слънцето, луната и звездите. После, през четирийсет и първото поколение, народът на мрака опитомил огъня и започнал да сее зърно, и да го жъне според движението на слънцето, луната и звездите. И тези неща, а и други, те предали на своите деца и родители, та да не се боят от мрак и глад, нито да се опасяват от объркване на дните“.

— От ясно по-ясно — заяви тя. — Не е казано „народът от небето“. „Народът със зелените антени“. Казано е „народът на мрака“. Същият народ, споменат в предишния стих. — Джес насочи показалец към гърдите си. — Ние. Хората. Народът на мрака, който живеел в пещери и с мъка осигурявал прехраната си, докато… докато Първите богове произлезли от нас и ни дали цивилизацията, за да се избавим от мрака и самите ние да станем богове. Рамо до рамо с тях. Знаеш ли защо нашето свещено писание не е просто сборник приказки като всеки друг религиозен текст? Защото разкрива истина , подкрепена от логика, а не от гола вяра.

Колкото и безпочвени да бяха възгледите й, Дейвид приемаше, че са искрени, също като тези на Айрънуд.

— Е, поне е различно — отвърна той.

И за пръв път осъзна, че изпитва удоволствие от нечия компания. Потърси начин да удължи този странен разговор, боейки се, че ако не го направи, Джес ще се върне в стаята си.

— Разкажи ми още — помоли той.

И тя му разказа.

В ново време свещените писания на Семейството се наричаха Les Traditions de la Famille , „Предания на Семейството“, по класическия френски превод на Рене Кинтон, пазител на своя род в началото на миналия век и блестящ пример за подражание за децата и на дванайсетте рода. Прочут учен и лекар, спасил живота на десетки хиляди хора със своите открития, Кинтон използвал за превода си по-ранни текстове на латински, иврит и старогръцки, датиращи отпреди две-три хилядолетия. През поколенията в Семейството били предавани множество преписи и писанията имали завършен вид. И въпреки че били преписвани на ръка и превеждани многократно, между различните версии нямало много противоречия.

Най-старият текст на семейните писания обаче бил клинописен и датирал отпреди близо пет хиляди години. Били запазени сто седемдесет и осем керамични плочки, приблизително една трета от цялото съчинение, и днес се пазили в хранилището, поддържано от Рода Кларидж в Австралия.

На тези плочки, изпечени от писари, които проследявали своя род до времето на Първите богове и с които се свързвало потеклото на самата Джес, светът и вселената се описвали с понятия, противоречащи на хилядолетия народна мъдрост и суеверия, но потвърдени в ново време.

В писанията на Семейството се казвало, че Земята се е образувала от неизвестни сили и древността й е непонятна за разума, на който и да е човек. Тя се описвала като кълбо, обикалящо около Слънцето, докато Луната на свой ред обикаляла около Земята.

В Преданията нямало демони, ангели и небесни войни. Отначало нямало дори бог. Докато Първите богове не възникнали от хората, също както животът възникнал от сушата и морето — не по замисъла на някакъв свръхестествен разум, а защото такава била природата на нещата.