Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Това е първият опит за каталогизиране на генетичната структура на всеки човешки хромозоми — около три милиарда нуклеотидни двойки. Отне тринайсет години и струваше три милиарда долара, а това е генетичният код само на един човек. — Дейвид отчупи върха на четчицата, пусна я в прозрачното шишенце, запуши го и го разклати.

После разпечата стерилната опаковка на втората четчица.

— Някои части от хромозомите се отделят толкова трудно, че реалистично погледнато, ние познаваме в детайли около деветдесет и два процента от ДНК секвенцията на човешкия геном. Отвори си устата. — Той застърга другата й буза. — Това е за всеки случай, ако нещо с първата проба не е наред. Та така, въпросът е, че като се имат предвид цената, трудностите и необходимото време, повечето изследователи трябва да работят с големи количества ДНК от конкретни зони на конкретни хромозоми. Готово.

Отчупи върха на втората четчица, постави я във второто шишенце и го запуши.

— И получава ли се? — Джес спусна крака от стола, изправи се и се протегна.

— Да, получава се. Защото гените обикновено се предават от поколение на поколение на големи групи, наречени хаплотипове.

Той си свали ръкавиците и залепи етикети на шишенцата с пробите.

— Учените са използвали същия метод, за да установят кога хората са мигрирали от Африка. Преди десетки хиляди години. Хаплотиповете показват пътищата на различните човешки групи при разселването им из останалите части на света.

— Спомням си, че ми разказа за това. Три големи групи, нали така?

Дейвид кимна.

— Най-вероятно е имало много миграции, но не всички са били успешни. Известно ни е например че някъде преди сто и двайсет до деветдесет хиляди години в Израел са живели модерни хора, но после хората извън Африка изчезват от фосилните свидетелства. Значи не се е запазила никоя генетична линия от ония първи миграции. С други думи… — той пусна шишенцата в отворите на специалната кутия до другите две с неговите проби, — … произходът на всеки жив днес човек може да се проследи, поне генетично, до една от ония три големи миграции от Африка, започнали преди около шейсет и пет хиляди години.

Дейвид прибра подписаните от двама им формуляри в кутията и я затвори. Подписите отговаряха на фалшивите имена от новите им паспорти.

— Ами твоите клъстери с нечовешки маркери? — попита го Джес. — По кой път са тръгнали тези хора?

Отговорът му се позабави. Силният аромат на сушена лавандула в стаята беше почти задушаващ.

— Ами тъкмо това е странното. Генетичните аномалии, които открих… не са уникални за никоя миграционна вълна. Проявяват се в популации навсякъде по света.

— Ако се срещат при всеки, как може да са аномалии?

— Защото не се срещат при всеки. — Джес все още не подозираше за смъртната присъда, която тези маркери означаваха за него и още неколцина нещастници, може би дори за самата нея. Тя му беше споменавала за други членове на семейството й и Дейвид знаеше, че мнозина от тях са доживели преклонна възраст. Засега обаче нямаше как да разбере дали е така, защото гените им са вариант на неговите, но превъзмогващ преждевременната смърт, или защото нямат никаква генетична връзка с него.

Не виждаше смисъл да разкрива тайната си на Джес, докато не получеше резултатите от анализите и не установеше истината. Отначало взе това решение, за да се защити. Сега съзнаваше, че просто не иска да я плаши.

Седна на ръба на бялото желязно легло и внимателно подбра думите си, за да й каже точно колкото трябва.

— Явно преди около девет-десет хиляди години, когато хората са се разселили по света, някак си се е появила нова група еднакви хаплотипове. Едновременно и поне при четири различни популации.

— Твоите четири клъстера — кимна Джес. Зелените й очи бяха ведри, ясни и заинтригувани.

— Точно така. Та ето го и проблемът. Някой може и да успее да докаже съществуването на търговски отношения или други връзки между Южния Пасифик и Перу по онова време, обаче тогавашното население на ония два обекта не може да се свърже с клъстерите в Индия и Корнуол.

— Освен по моя начин.

— Първите богове ли имаш предвид? — Той поклати глава. — Още тогава трябваше да ти кажа, че не съществуват научни доказателства за връзка между обектите. Приказките просто не са доказателство.

— Приказки, значи — огорчено въздъхна младата жена. — Дейвид, знаеш ли, че ти навярно си първият човек извън Семейството от години насам… може би от векове… а може би и изобщо , който научава за Първите богове? Дори не мога да повярвам, че ти казах.