Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— „Крос“ ги откриха на записите от охранителните камери на седми терминал на летище „Кенеди“. В момента преглеждат всички, за да видят закъде са отлетели — Канада, Япония, Австралия, Великобритания… Може да са на адски много места и „Крос“ не са в състояние да покрият всичките за времето, с което разполагаме.

— Щом тя е с Уиър, знаем къде се надява да отиде.

— При следващия храм.

— Точно така. Обаче не можем да го допуснем, ще изгубим всичко, което сме…

— Един момент…

Андрю смаяно погледна телефона. Сю-Лин го беше оставила на изчакване. Какво можеше да е по-важно от спасяването на Фондацията?

Ядът му се стопи, когато тя се върна с добра новина.

— Пипнахме ги. Излетели са с „Бритиш Еъруейс“ за „Хийтроу“. „Крос“ сравняват пътническите списъци с паспортите. След по-малко от час ще имаме имената, под които пътуват. Тогава ще направим пълна проверка в хотелите и фирмите за автомобили под наем.

— Ами ако Англия не е крайната им дестинация?

— Тогава ще продължим да ги следим. Междувременно ще пратим сапьорната група от Цюрих в Лондон. Ако тя е открила храм във Великобритания, до утре сутрин ще сме само на няколко часа след тях.

— В такъв случай налага ли се да продължаваме тази неприятност с нашия приятел от Макао?

Последва дълго мълчание. Сю-Лин или претегляше всички променливи, или проверяваше борсите.

— Не бива да рискуваме с изчезването му толкова скоро след смъртта на Флориан. Трябва да прилича на злополука. И ще имаме нужда от трупа.

— Може би ще минат няколко седмици, докато се възстанови достатъчно, за да го разпознаят.

— Няколко седмици не са проблем.

Решителността на Сю-Лин ободри Андрю. От цяла вечност не се беше чувствал толкова добре. Вилем и Джесика навярно нямаше да се съгласят, но тяхната жертва щеше да е за общото благо. За Семейството.

— Бихме могли да организираме злополуката така, че Вилем и Джесика да загинат едновременно.

— Тя е прекалено опасна — възрази Сю-Лин. — Искам я мъртва до утре.

— Как става това нещо?

Сгушена във високото кресло в стаята на Дейвид, Джес изглеждаше и звучеше смачкана от часовата разлика. Беше се увила в сива хавлия и седеше с подвити под себе си боси крака.

Минаваше полунощ, местно време. Дейвид още носеше същите дънки и тъмносин пуловер, с които беше от дълги часове. Сложи си чифт тънки силиконови ръкавици, които вървяха с комплекта.

Преди три дни едва се бяха спасили в тунелите под улиците на Бостън. Сега бяха отседнали в натруфен викториански пансион в северен Корнуол под нови имена. Канадският паспорт с неговата снимка го представяше като Марк Алекзандър Аскуит.

Само с три телефонни разговора Джес успя да уреди полета и пътуването им. Освен с неограничени средства, тя разполагаше с достъп до ресурси, които преодоляваха всякакви закони. Дейвид не разпитваше за подробности.

Той скъса тънката станиолова опаковка и извади малка четка.

— Ще взема клетки от вътрешната страна на бузата ти с ей това.

Четчицата приличаше на бъркалка за коктейл — дълга бяла пластмасова клечка с плосък край, на който имаше няколко нареза, като изтъркан докрай гребен.

— Ще поставя твоята проба в шишенцето и ще я пратим на приятелите ти в Кеймбридж за сравнение с моята.

Когато й беше обяснил теста, с който искаше да потвърди, че имат далечна родствена връзка, тя го попита кой английски университет може да направи анализа. Дейвид избра Кеймбридж и Джес набра поредния телефонен номер. Комплектът за взимане на ДНК проба ги чакаше в хотел „Горинг“ в нощта, в която пристигнаха. Явно роднините й бяха отдавнашни благодетели на университета. Още от основаването му. През 1209 година.

— Искам да обърнат особено внимание на зоните на ускорено развитие на хромозома двайсет.

— Защото там си открил своите аномалии.

— Да, най-важните. — Дейвид провери дали е приготвил шишенцето, прозрачен пластмасов контейнер с големина на куршум и заострен връх. — Четирите клъстера, които открих досега, не са съвсем еднакви, всеки от тях притежава уникални маркери, но и четирите имат един и същи хаплотип около зоната на ускорено развитие.

— Какво е хаплотип?

Той приклекна до нея.

— Отвори си устата. — Джес се подчини и Дейвид леко застърга лигавицата от вътрешната страна на бузата й. — Чувала ли си за проекта „Човешки геном“?

Младата жена кимна, неловко движение при тези обстоятелства.

Той извади четчицата и я разгледа. Върху плоския й връх се беше събрала белезникава материя.