Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Дейвид се потопи в ритмичното тракане на колелата по стоманените релси, в електрическия вой на двигателя и сложните взаимодействия на всички звуци, отекващи в затвореното пространство.

Ивица слънчева светлина проблесна над тях и също толкова бързо се скри. Но не и преди той да зърне метална стълба, монтирана на стена и завършваща с решетка на осем-девет метра над релсите. Ако имаше още такива стълби и с Джес успееха да повдигнат решетката…

Джес посегна към ръката му и надвика грохота:

— Страхотен тандем сме.

Дейвид беше съгласен.

— Ония генетични клъстери, дето са свързани с вашите храмове. Аз нося същите маркери, Джес. Май че сме роднини.

Мерит се намираше в баровския апартамент в Южната кула, където все още бяха компютрите на Уиър. За щастие жертвата сама осигуряваше начина, по който да я открие и ликвидира без всякакви трудности.

Ученият на Айрънуд очевидно беше влизал в наблюдателното помещение над Червения салон. Също толкова очевидно бе и какво е правил там. Една от камерите още бе насочена към грамадния компютърен екран долу.

Уиър може и да бе изтрил резултатите от търсенето на Айрънуд, включително онази част от данните, които щяха да позволят неговото повтаряне, но камерата беше заснела всичко.

Мерит не разбираше и половината от онова, което си мърмореше Франк Биън, докато работеше върху запечатаното от камерата. Математикът наричаше заснетото изображение „трапецовидно“ и явно имаше нужда от специална програма, за да го коригира. Друга програма му трябваше, за да изчисти фокуса. И дори тогава цифровият ред в долния край на дисплея си остана толкова размазан, че шефът на сигурността не можеше да го прочете.

Услужлив както винаги, Франк му обясни как ще реши проблема. Той знаел, че редът се състои от две групи с по осем и седем цифри. Освен това знаел първите четири от едната група и първите три от другата и щял да научи програмата да извлече останалите. Или нещо подобно.

Всичко това отне два безценни часа, но накрая новият най-добър приятел на Мерит се справи и му записа цифрите: географската дължина и ширина на четвъртата колония на Айрънуд с точност до три метра. Мястото, където фондация „Макклеъри“ и Уиър щяха да отидат възможно най-скоро.

Както и Мерит.

Първо обаче трябваше да благодари на Франк. Лично.

Агент Роз Марано направи чудо. За пореден път.

— Трябва да е качил адски тежък файл на оня хард. — Тя посочи компютъра, който Уиър беше използвал в копирния център, разположен на по-малко от два километра от университета „Харвард“.

Преди десет часа с Лайл бяха прекратили гонитбата, започнала от Фенюъл Хол, защото от полицията им съобщиха, че бегълците са заснети от камера. Бостънската полиция разполагаше със собствена мрежа от камери. Още по-мащабна система беше инсталирана и управлявана от Министерството на вътрешната сигурност за защита на уникалните исторически паметници в града.

Преди девет часа Лайл бе изгледал на лаптопа на Роз записите от преследването. Уличните камери показваха как Уиър и червенокосата жена се скриват в една от станциите на метрото. Няколко секунди по-късно камерите на Бостънската служба за обществен транспорт ги бяха засекли да минават през въртележките. Жената използва карта, купена предишния ден в брой от магазин без охранителни камери. Нямаше как да я проследят.

Други камери бяха заснели пътя на двамата до южния перон на оранжевата линия. Преди пристигането на поредната мотриса те се бяха втурнали, без да се крият, към края на перона, но изчезнаха зад един стълб. По случайност — макар Лайл изобщо да не беше убеден, че е случайно — точно този стълб се нареждаше сред трите съвсем малки участъци на перона, непокрити от камерите. И от това място бегълците просто бяха изчезнали.

Оставаше им една последна надежда: РЧИД идентификаторът. На влизане в метрото Уиър все още носеше хард диска.

От транспортираното в специален брониран контейнер оборудване, което заемаше половината багажник на необозначения им служебен автомобил, Роз извади апаратурата за радио проследяване, която й позволяваше да приема сигналите на РЧИД.

Не засече нищо.

Тогава започна да излъчва кодиран импулс, който според нея щял да отмени препрограмирането на идентификатора.

Четири часа по-късно два вана на бостънската полиция, един ван на ФБР, два подвижни командни поста на Министерството на вътрешната сигурност и четири щабни коли на военновъздушните сили бяха обиколили Бостън и околностите му по точно установена квадратна мрежа, като с помощта на апаратура, подобна на тази на Роз, излъчваха същия импулс.