Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— С други думи, късчета ДНК, която всъщност не прави нищо.

— Доколкото ни е известно — призна Дейвид. — Обаче най-интересното — в зависимост чие изследване четеш, естествено — е, че тия КРП съставляват от деветдесет и пет до деветдесет и осем процента от човешката ДНК. Около петдесет процента от тях са само безкрайни повтори на малки секвенции.

Преди да отговори, Айрънуд отпи глътка кола.

— Знам всичко за паразитната ДНК, Дейв. Тя е едно от най-важните доказателства, че в човешките гени е бърникало нещо друго, освен еволюцията.

Той замълча, за да се наслади на предпазливото изражение на младия учен.

— Казвали са ми, че всъщност при всеки друг животински вид на планетата, паразитната ДНК се появява в отдалечени на равни разстояния буферни зони или някакви… нали разбираш, разделя активните гени.

Със свободната си ръка Айрънуд изобрази серия от строителни блокчета.

— Имаме активен ген, после бам-бам-бам, петдесет хиляди повто̀ри паразитна ДНК и после бам, друг активен ген. След това още петдесет хиляди повто̀ри и така нататък, и така нататък. Поправи ме, ако греша, но мисля, че вие учените наричате това еднообразно разпределение „ статистически равномерно“.

Но в човешката ДНК няма нищо еднообразно. Куп „активни“ гени, навързани заедно, после неколкостотин хиляди повто̀ри, после друг „активен“ ген, после, да речем, само две хиляди повто̀ри. Или нещо от тоя род. Пълна каша. Абсолютно случайно подреждане. Все едно някой е подредил нещата както му дойде. Все едно сме създадени от комисия, ако си спомняш оня стар виц за камилата.

Както можеше да се очаква, Дейвид не се съгласи с него.

— Всичко в природата е случайно. Еволюцията се състои от случайни събития.

— Официалната версия ми е известна, синко. И цитирам: „Когато случайна мутация донесе предимство, това животно има по-голямо потомство, така че мутацията се разпространява широко през следващите поколения“. Само че ти забравяш нещо: случайна е само първата проява на мутацията. Щом се прояви и се окаже полезна, край на случайностите. — Айрънуд щракна с пръсти за по-голямо въздействие и отново хвърли поглед към Мерит, но шефът на сигурността проверяваше нещо на джиесема си и не следеше разговора. — Струва ми се, Дейв, че нарочно пропускаш същността на това, което ти казвам: естествената еволюция е създала последователна система в генома на всяко животно — освен в нашия.

Дейвид се хвана на въдицата и вече клатеше глава.

— Вие пък забравяте, че човекът е сравнително нов вид. Доколкото знаем, съвременният човек съществува от около двеста, двеста и петдесет хиляди години. Повечето генетици смятат, че това време не е достатъчно, за да може в генома ни да се прояви ясна система.

— Пропускаш най-важното, синко. Аз не говоря за хората. Говоря за хоминидите. Всички видове и подвидове, довели до Homo sapiens . Чак до Homo habilis преди два милиона години. По дяволите, още по-отдавна, да речем преди петдесет милиона години, когато нашият клон бозайници е престанал да добавя още от оная некодираща паразитна ДНК. Ами плъховете? Виж, те още я добавят. И искам да знам защо нашата ДНК и нашето генетично развитие са толкова различни от всеки друг вид на тая планета? Отговори ми на тоя въпрос, ако можеш.

Той вдигна чаша в подигравателна наздравица, но се задави, когато Дейвид заговори.

— Нямам никакъв проблем с извънземните посещения на Земята. Само казвам, че засега няма доказателства, които да ме убедят, че това се е случвало. Но ако успеете да откриете такова доказателство, то с нищо няма да ме удиви. Обзалагам се, че вселената наистина е пълна с живот. Според мен разумът и употребата на оръдия на труда дават предимство, тъй че сигурно има и други разумни същества. И ако не се самовзривят, междузвездното пътуване е инженерен проблем. След двеста-триста години, може би даже по-малко, най-вероятно ще можем да строим машини, които да функционират векове наред в космоса и да мислят сами. Навярно също ще сме в състояние да замразяваме хора за цели столетия, за да могат някои от нас да направят това пътуване.

Малкото сиво устройство на масата изпиука. Айрънуд се вторачи в дисплея му и видя сина си в коридора. Крайно време беше.

Дейвид обаче още не беше свършил.

— Но ако смятате, че преди петдесет милиона години тук са дошли извънземни и са модифицирали ДНК на някой примат, знаейки… знаейки , че задействат верига от събития, които ще доведат до появата на модерния човек — това вече няма нищо общо с извънземните или с науката. А със свръхестественото. С божествената намеса.