Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Естествено. Дом е в болница. Разказах й всичко. Освен за Дейвид. Излъгах я, че първият ми разговор с него не е дал резултати, но ще продължа да работя.

На лицето му се изписа мрачно изражение.

— Сега пък какво има? — попита Джес.

— Съвсем логично е, че не знам нищо за снощния случай. Може би се опитват да се свържат с мен в Исландия. Но никой да не ме осведоми за инцидента в Канада… Джеси, това е било почти преди месец. Всички трябва да сме информирани за атентати срещу пазители. Заради собствената ни безопасност.

— Но… Сю-Лин знаеше. В Цюрих ме охраняваха хеликоптери. Примамки.

Вилем поклати глава.

— Това е нормално за посещенията на всеки от нас там. Нещо не е наред. — Той изведнъж погледна настрани, усетил движение в дъното на черквата.

Преподобната Енрайт им махаше с ръка и се приближаваше.

— Господин Тасман?

Вилем се изправи.

— Каквото и да научиш от този Дейвид Уиър, първо го кажи на мен, не на Сю-Лин.

— Какво става, Вилем?

— Всички би трябвало да знаем всичко . Дванайсетте възстановени. Никакви тайни. — Той срещна погледа й. — Сю-Лин крие нещо.

И малкото утеха, която Джес беше получила в „Сейнт Пол“, се изпари.

— Не й се доверявай — каза Вилем.

— Какво се случи?

Толкова прост въпрос. Толкова сложни отговори — и нито един от тях не носеше добри новини.

Пазителката на Сао Паоло Сю-Лин Родригес наблюдаваше образа на малкия видеоконферентен екран на бюрото си. През грамадния прозорец зад пазителя на Ню Йорк нахлуваше ярка слънчева светлина. Днес от кабинета на Андрю Макклиъри на четирийсет и петия етаж навярно се разкриваше невероятна гледка към Манхатън. Нейният цюрихски кабинет нямаше прозорци. Само усилени с карбонови нишки бомбоустойчиви стени. Когато бяха сами, като Андрю в Ню Йорк, пазителите разполагаха с отлична охрана и рядко се изискваха сложни мерки за сигурност. Сградата на фондацията „Макклеъри“ обаче представляваше съблазнителна цел за враговете на Семейството.

— Ти каза, че нашият човек в организацията на Айрънуд няма да се провали пак — каза Андрю.

Поне за това имаше елементарно обяснение.

— Не се е провалил той. Възложил е изпълнението на задачата на подизпълнител.

— Трябваше сами да решим проблема.

Сю-Лин предпочиташе да се възползва от съдействието на Андрю, но ако се наложеше, беше готова да действа сама. Дори и в най-благоприятните моменти от историята Семейството си оставаше деликатна структура. Ако възникнеше и най-малко подозрение за разкол сред дванайсетте пазители, Семейството със сигурност щеше да се разцепи на враждуващи фракции. Това неизбежно щеше да доведе до разкриване на неговото съществуване и до разпадане на Фондацията.

— Няма нужда от паника, Андрю. С теб отстранихме Флориан, без да се намесваме пряко и…

— Трябваше да се отървем и от двете! — прекъсна я той. — Джесика е също толкова опасна за нас, колкото беше Флориан. Ясно ти е какво ще се случи, ако бъдат открита още храмове.

Андрю имаше право. Фондацията „Макклеъри“ процъфтяваше от поколения, защото членовете й я подкрепяха с пламенна ревност и без мисъл за лична изгода. Нейното постоянно растящо богатство и влияние просто се приемаха за светски вторични продукти на свещената мисия на Семейството, установена от самите Първи богове: да пази тяхната Тайна до завръщането им.

Това статукво се съхрани поколения наред и в резултат паството стана лековерно и лесно управляемо, защото Дванайсетте възстановени всъщност вече не пазеха някаква митична Тайна. Пазеха авоарите на Семейството. После беше открит първият храм и митът се превърна в реалност. Мнозина от Семейството сега вярваха, че откритието предизвестява предстоящото завръщане на Първите богове и изпълнението на мисията.

За Сю-Лин и нейният най-близък съюзник Андрю то предизвестяваше потенциалния край на самата Фондация и нещо повече, на контрола над милиардите на Макклеъри.

— Няма да бъдат открити повече храмове, Андрю. Или поне няма да просъществуват достатъчно дълго, за да бъдат проучени от Семейството.

— Ами атола Хави?

— Сапьорната група вече е там. Обектът ще бъде унищожен до края на седмицата.

— А ако Айрънуд открие друг?

— Тогава нашият човек ще ни съобщи и ние ще се погрижим и за него. — Сю-Лин губеше търпение. При сегашното състояние на световната икономика управлението на имотите на Фондацията заслужаваше цялото й внимание повече, отколкото Андрю. Четирите дисплея до видеоконферентния екран показваха разочароваща информация от Ню Йорк, НАСДАК, Торонто и Болса де Валорес де Сао Паоло. Поредният лош ден. Присъствието й беше необходимо другаде.