Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Някои от нас стигнахме до извода, че по времето на Първите богове е имало дванайсет различни семейства.

Тя не го разбра.

— Джес, дванайсетте днешни рода Макклеъри са съвременни клонове, които през последните хиляда и петстотин години са се отделили от един-единствен род Макклеъри. Не ни е известно кои са другите единайсет семейства и какво се е случило с тях.

Думите му паднаха в кладенеца на тишината в пустия храм и вълните им отнесоха Джес в непознато море.

— Видя ли картата на Слънчевата система в Храма? — попита той.

Младата жена кимна, онемяла от изумление.

— Тогава знаеш, че Първите богове са били при нас преди почти девет хиляди години. Това е огромна празнота в нашите извори — седемдесет и пет века. За това време може да се случи много. И много се е случило. Другите единайсет първоначални семейства най-вероятно са изчезнали. — Вилем се озърна към снимката на изгубената си любов. — А може още да съществуват, още да се крият като нас, спазвайки собствените си традиции.

— Но нашите Предания…

В гласа на Вилем прозвуча категоричност.

— Абсолютно нищо в думите ми не им противоречи. Първите богове наистина са произлезли от нас, били са сред нас. Пръснали са човечеството по Дванайсетте вятъра, построили са Дванайсетте храма по целия свят, дали са ни своите дарове, дали са тласък за раждането на цивилизацията.

— Но от онези дванайсет първоначални семейства е останало само едно, Джес — продължи той. — Нашето. Макклеъри. И все пак даже в Преданията се казва, че никога няма да узнаем какви имена са ни дали Първите богове, защото самите имена са преходни. Известно ни е, че Макклеъри е едно от най-древните имена в нашите краища от света, така че спокойно може и да е оттогава.

— Някой друг знае ли за това?

— Разбира се. С Флориан казахме на другите какво мислим, какви области проучваме. Сю-Лин настоя само да ограничим информацията за нашите предположения и открития в кръга на пазителите, докато не се уверим напълно.

— Мислех, че всички пазители са равни.

— Затова и масата е кръгла.

— Тогава защо Сю-Лин ви казва какво да правите? Въпросът й го изненада.

— Тя разпределя парите.

Джес се изненада на свой ред. За пръв път се замисляше за това. Всички Макклеъри с ранга на Флориан — а следователно и с нейния, — бяха независими, от каквато и да е монетарна система. Джес винаги беше приемала за даденост, че й се осигурява всичко необходимо: образование, пътни разходи, неограничена кредитна карта от Фондацията…

— Пращането на петнайсет археолози в Индия за шест месеца си е сериозно начинание — каза Вилем. — За организирането на такава експедиция даже ние трябва да подадем съответните документи. И работата винаги е повече, отколкото позволяват ресурсите.

— И Сю-Лин решава как да ги разпредели.

Той сви рамене.

— Сю-Лин. Андрю. Някой от другите. Ръководството се върти на ротационен принцип. Ако не бях толкова често на терен, щях да участвам и аз. В последно време Сю-Лин живее в Цюрих, тъй че тя е върховният арбитър.

„Още нещо, което Флориан не ми е казвала“ — помисли си Джес.

Вилем постави ръка на рамото й.

— Да се върнем към теб и твоята „задача“. Сега разбираш ли защо този твой учен може да не открива потомци на Макклеъри в Индия, Перу или Полинезия? Защото, ако ние с Флориан сме прави, Макклеъри са потомци само на един род, свързан само с един храм. Сигурно някъде в Северна Европа.

— Тогава какво всъщност открива той?

— Знам прекалено малко, за да гадая.

— Има и друга възможност. Може и да грешиш.

Вилем широко се усмихна.

— Говориш като Флориан. — Усмивката му угасна. — Е, какво си намислила да правиш с Дейвид Уиър?

— Още не съм сигурна. Май първо ще трябва да си осигуря нов шеф на сигурността.

— Какво се е случило с Ласал?

Джес сепнато го зяпна.

— Вилем, снощи пак се опитаха да ме убият. Раниха Дом…

— Кой се опита да те убие?

— Хората на Айрънуд. Поне така смята Сю-Лин.

— Ти каза „пак“.

— Първият път беше в тундрата. В канадска Арктика. Бях на обект по петролопровода. Не си ли чул за това?

Лицето му остана напрегнато, докато слушаше подробностите. Когато Джес свърши разказа си за нападението в лабораторията, смайването му се замени с неприкрит гняв.

— Около катедралата имаше само четирима бодигардове — изсумтя той. — Изобщо не ме забелязаха.

— Навярно са те познали. Няма проблем.

— Напротив, има. Би трябвало да те охранява цяло подразделение. С три бронирани коли. Направо е възмутително, че Сю-Лин го е допуснала. — Вилем я погледна странно. — Съобщи ли й за новото нападение?