Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Появи се Кимаро, млад акуилски помощник-зидар. По лицето му се стичаше пот от работа на открито, беше задъхан от тичането и от страх.

— Стената падна! Майстор Балихан…

Не успя да довърши. Нямаше и нужда.

Внезапното раздвижване на земята беше съборило една недовършена стена заедно със скелето й в централния двор. Във въздуха още висеше пелена от прах.

Майстор-архитектът Балихан наистина беше мъртъв. Мардохей зърна мускулест крак и ръка да се подават изпод срутилото се дъсчено скеле, заобикалящо паднал каменен блок — като яйце в гнездо. Около онова, което се виждаше от тялото, имаше локва гъста кръв. Пред погледите на група кай неколцина акуилски строители припряно се опитваха да пъхнат импровизиран лост под камъка и да го отместят.

Адма гледаше като хипнотизирана и като неин учител Мардохей се възползва от случая.

— Виждаш ли раната на крака? — Той посочи строшената бяла кост, която пробиваше плътта и стърчеше от външната страна на бедрото. Добрият му приятел очевидно беше стоял прав и блокът го бе убил моментално, падайки точно върху главата му.

— Където се подава костта ли? — попита момиченцето.

— Да. Какво ни показва характерът на кръвта?

Адма се вторачи в раната, костта и кръвта и съсредоточено сбърчи детското си лице.

— Тече ли още кръв? — подсказа й Мардохей.

— Не… — И тогава се сети. — Това означава, че сърцето е спряло!

— Значи?…

— Значи е мъртъв и не е нужно да бързат с вдигането на камъка!

— Отлично.

Тя му се усмихна. После отново насочиха вниманието си към мястото на злополуката, чули стона на Лисафина.

Работниците вадеха от развалините още два трупа, бяха на акуили.

— Струва ми се, че единият е баща й — каза Адма.

— Така е.

— Да идем ли да довършим картата?

— Да вървим — съгласи се Мардохей, ала не позволи на момичето да повика Лисафина. — Тя няма да работи с нас. Не и днес.

Адма озадачено го погледна.

— Те са си такива — поясни помощник-майсторът.

Същата нощ Мардохей и другите кай унищожиха тленните останки на Балихан с огън, за да предотвратят разпространението на зараза. После, тъй като налагащото се повишение на чирак, който да замени майстор-архитекта, не можеше да стане, докато не разчистят развалините на стената, Мардохей отиде в лагера на работниците край брега. Както винаги акуилските традиции на обществено здравеопазване си оставаха пълна загадка.

Стариците в работническия лагер плачеха и пееха на светлината на огъня, докато миеха мъртъвците. По-млади жени приготвяха дълги платнени ленти, с които щяха да увият телата — плат, който нямаше да използват за дрехи, а щяха да изхабят за някакъв си труп. В същото време мъжете в лагера заемаха ритмични ритуални пози край голяма клада. Надаваха силен вой и пиеха огромни количества течност, направена от корени на растението сава — не ферментирала, но все пак силна. Мардохей знаеше, че това ще продължи три дни. Дотогава развалините нямаше да бъдат разчистени.

Младият Кимаро също стоеше край огъня, но се отдели от другите, когато видя Мардохей, и му предложи едната от две половинки на кокосов орех, пълни със сава. Помощник-майсторът учтиво я прие. Беше виждал как приготвят напитката — групи акуилски мъже дъвчеха корените и ги изплюваха в общ съд. Нямаше намерение да поглъща получилата се течност, освен ако не е преварена, за да се отстранят частиците зараза. А тя не беше. Преваряването очевидно отстраняваше въздействието й.

— Добре, че дойде — каза Кимаро на истинския език. Говореше така, като че ли устните му са изтръпнали, и тихо се засмя, когато не успя да изцъка както трябва. — Имам една молба към тебе.

— Разбира се.

— Бих искал да имам пътеводителски комплект. — Кимаро се олюля. Беше отпуснат, въпреки че очите му оставаха остри и ясни на светлината на огъня. — Хоризонтна дъска… комплект въжета с възли…

— Да промениш чиракуването си ли искаш? — Кимаро най-вероятно беше прекалено голям, за да учи за майстор на звездните пътища, но спокойно можеше да стане лоцман или местен пътеводител.

Младият акуил го изненада.

— Не за мен. За Натано.

— Бащата на Лисафина. Един от загиналите.

Кимаро кимна и отпи от кокосовата черупка.

— Защо?

— За да го води.

— Мъртвеца.

Повторно кимване.