Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Няма да лъжа полицията.

— Ами онези твои клъстери? Нали търсиш обяснение за тях? Аз мога да ти го дам.

Дейвид едва не отпусна компреса от рамото на Дом. Едва.

— Кой е бил тук с теб тази нощ? — попита тя.

Приближаващи се гласове, викове, шум. Гневно червени отражения на пламъци в стъклата на склада зад отворената предна врата на помещението.

— Кой е бил тук с теб тази нощ? — повтори Джес.

— Дом Ласал. Моят приятел бодигард. Щастливо съвпадение.

Тя прибра пистолета отзад на кръста си и извади телефона си.

— Ако ми помогнеш, и аз ще ти помогна. — Остави го на пода до него, без да откъсва поглед от очите му. — Ще ти се обадя.

После изхвърча през задния изход и изчезна.

На половин свят от строящата се на корнуолския бряг колония, сушата, която някой ден щеше да стане атол, все още беше остров.

Мардохей, помощник-майстор на звездните пътища, се благодареше на старейшините за избора на това място. Някои колонии бяха в студени и скалисти райони, далеч от центъра на света. Други бяха край реки, а една, която лично беше посетил, се намираше на висока планина, където някога бяха странствали самите Пътешественици. Тази колония обаче бе в средните острови на океана, чийто климат не се отличаваше с крайности. Нито пък строежът й представляваше особена трудност, освен доставката на строителни материали от по-големи острови на стотици стадии оттам.

За щастие акуилите, които обитаваха местните острови, бяха посрещнали гостоприемно каите и жадно поглъщаха знанието. Сега акуилските пътеводители бяха нещо обичайно и имаше установени и сигурни търговски пътища между всички острови и дори до големите земи.

В момента Мардохей чертаеше тъкмо тези пътища на голямата карта на света в Залата на Пътешествениците на Нан Моар. Под точно разположените сребристи звездни сапфири на купола, помощник-майсторът грижливо прокарваше с четка и линия пътищата между местните острови и до другите колонии по света. След време, дори да се сбъднеше всичко, за което предупреждаваха Пътешествениците, колониите щяха да останат. И пътищата, които чертаеше сега, наред със звездните сапфири на тавана и даровете на олтара, щяха да гарантират, че знанието никога няма да се изгуби. И пътят до родината няма да се забрави, колкото и да се промени светът.

В тази лятна утрин Мардохей коленичи на полирания каменен под в залата сред своите бои и четки, макари с връв и прецизно оформени железни пръчки и линии. Въпреки жегата навън зад дебелите стени на колонията цареше прохлада.

С тънък каменен калем той нахвърля някои бележки върху плоча, чиято плетена ратанова рамка я правеше удобна за хващане. На топлата кехлибарена светлина на пръскащата мас лампа от черупка на мида Мардохей провери един звезден път, записан с йероглифите на Пътешествениците върху тънък златен лист. Едва тогава надраска на плочата си цифровите знаци, за да преизчисли точното положение на звезда, която се виждаше на полусферичния небесен купол, в цилиндричната проекция на небесната карта. Лесно можеше да го сметне и без писане, но днес при него имаше две малки ученички и водеше записки заради тях — за да им демонстрира знанието.

Осемгодишната Адма, истинска кая, тихо напяваше всяка стъпка от преизчисляването, докато Мардохей ги записваше на плочата. Главата й беше обръсната съгласно традицията, също като на майка й, макар че обсидиановата кожа на момичето не бе намазана с мас. Финият бял пясък, носен от ветровете на острова, принуждаваше младите каи да се откажат от този обичай. И затова, подобно на много от истинските деца тук, Адма представляваше смущаваща смесица от старото и новото.

Другата ученичка се казваше Лисафина, дванайсетгодишна акуила. Въпреки произхода си момичето имаше късмет. Един ден с помощта на Мардохей тя щеше да стане умела пътеводителка на островите. Още отсега познаваше добре нощното небе и можеше да назове всяка местна пътеводна звезда, щом изгрееше над хоризонта, макар че неговите уроци не бяха успели да й внушат абстрактната идея за превръщането на сферите в цилиндри.

Ала това не го безпокоеше. Беше доказан факт, че различните хора, каи или акуили, притежават различни дарби. Лисафина щеше да е пътеводителка, а Адма спокойно можеше да стане майсторка на звездните пътища. Светът имаше нужда и от двете.