Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Уиър отново насочи вниманието си към трите компютърни екрана, по които примигваха бързо променящи се ленти.

— Айрънуд донякъде е на прав път. Програмата, която ми прати есемес, сравнява гените в човешкия геном с гени от други животни. Искам да кажа, ние имаме общи гени с всевъзможни други видове и това предполага, че целият живот на планетата произхожда от общ прародител. Обаче няма категорични доказателства, че в който и да е момент от историята на живота на Земята в процеса се е включил и извънземен източник на ДНК. Колкото и да му се ще на Айрънуд.

— Няма категорични доказателства — повтори Джес. — Което означава, че все пак има някакви доказателства, даже да не са особено убедителни.

Уиър внезапно се обърна и погледна към Дом. Джес го последва. Нейният бодигард притискаше с показалец миниатюрната слушалка към ухото си.

— Колата ли? — попита тя. Бяха дошли с брониран събърбън. Вместо сирена, при задействане алармата на шевролета сигнализираше на телефона на Дом.

Ласал кимна.

— Върви — нареди Джес. Събърбънът беше съблазнителна плячка в пуст квартал като този.

Дом извади автоматичния ток от презраменния си кобур и се забави само докато Джес покрие Уиър със собствения си пистолет в негово отсъствие. После се втурна към задния изход на помещението.

— Хм, тая врата е с аларма — съобщи младежът. — Ако я отвори, тя ще…

Щрак. Металната врата се отвори и Дом излезе навън. Не се включи никаква аларма.

Джес се обърна към Уиър и го подкани:

— Доказателствата, които не били особено убедителни…

Той продължаваше да зяпа задната врата, сякаш се мъчеше да познае как Дом се е справил с алармата.

— Дейвид. — Джес произнесе името му рязко, все едно се опитваше да привлече вниманието на дете.

Той я изгледа странно.

— Как се казвате?

Тя сама се изненада от себе си, като наруши поредното от правилата за водене на разпит, изложени й от Емил.

— Джес. Джес Макклейри.

— Вижте, Джес, от собствен опит знам, че ако преровиш достатъчно голяма случайна извадка генетични профили, няколко души винаги имат маркери, които не съвпадат с никой известен човешки геном.

— Колко души?

— Може би един на сто хиляди. Само че маркерите са изключително редки. Спомняте ли си, споменах ви за Генографския проект? Той съдържа около четиристотин хиляди генетични профила. Това означава, че в тая база данни има най-много четирима души с неидентифицирани мутации. Такъв незначителен брой обикновено се изключва като грешка, ако изобщо им обърнат внимание.

— Тогава как научихте за тях? — Следвайки логиката му, тя пресметна, че в момента на света живеят най-малко седемдесет хиляди души с неидентифицируема ДНК.

— Преди работех в ДНК лабораторията на въоръжените сили…

— В Мериленд. Знам.

— Тогава знаете също, че разполагах с достъп до база данни, почти осем пъти по-голяма от Генографския проект. Докато разработвах нова система за качествен контрол, случайно се натъкнах на профил с нечовешки гени. Реших, че е грешка. Направих проверка и открих друг човек със същите маркери, после трети… Та така.

— И как се озовахте тук?

— Зарових се в литературата, за да видя дали някой друг е попадал на същото. Струваше ми се, че все някой трябва да го е забелязал, и исках да проверя какви теории са развили, за да го обяснят. Голяма част от проучванията в тая област са… да речем, на ръба на науката. Някой от един от уебсайтовете, които прегледах — реших, че са хората, които поддържат сайта, — ми прати имейл, с който ме канеше да се срещнем…

— Айрънуд ли беше?

— С него се запознах по-късно. В крайна сметка започнах да продавам информацията на някой си Мерит, който работеше за Айрънуд.

— И тази информация са вашите географски клъстери. След това ви с взел на работа при себе си, за да продължите в същата насока.

— Да.

Джес си помисли, че е извадила късмет с излизането на Дом. Инструкциите на Сю-Лин, които нейният бодигард знаеше не по-зле от нея, бяха недвусмислени: ако се окажеше, че лаборантът на Айрънуд има каквато и да е връзка със смъртта на Флориан, трябваше незабавно да го отведат в Цюрих. А такава връзка имаше.

Само че Джес още не беше готова да разкрие това на Дом или на когото и да било. Не и ако имаше шанс да събере повече сведения за способността на Айрънуд да открива техните храмове — причината за гибелта на Флориан. Този младеж може би разполагаше с важни данни, а щом Дейвид Уиър попаднеше при Емил в Цюрих, тя никога повече нямаше да разговаря с него.