Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Тя беше пазителка. Щеше да го направи по свой начин.

В цял Ню Джърси имаше само осемнайсет бентлита от модела, който Роз Марано беше зърнала в дъжда, и само едно от тях имаше буквите ЛЕД в регистрационния си номер.

— Собственикът се казва Мордекай Диего Родригес — прочете тя от екрана на поставения зад волана на доджа лаптоп. Още чакаха под надлеза. Мечтаейки си за кафе, Лайл седеше до нея и наблюдаваше следователите от щатската полиция, които качваха джипа на Уиър на автовоз.

— Шейсет и две годишен — продължи младата му сътрудничка. — Професия — „консултант“.

— На похитители ли? — пошегува се Лайл. — Страхотна работа, ако успееш да се вредиш.

Роз се намръщи и затрака на клавиатурата.

— Инвестиционен консултант. Това е интересно…

— Не и в последно време.

— Консултантската дейност, с която се занимава. Изкуство, редки книги, антики.

— Евентуална връзка с Гилдън?

— Да. Имаме си работа с банда зли книжари.

— Адресът, Роз?

Отново тракане на клавиатурата.

— В Мейс Ландинг е. Точно до Атлантик Сити. — Тя го погледна обнадеждено. — Бихме могли да потропаме на вратата му до половин час. Да видим къде е бил тая нощ.

От изчезването на Уиър беше изтекъл час и половина. Черното бентли и червеникавокафявият форд „Краун Виктория“ на Винс Гилдън бяха обявени за издирване, ала двете коли сякаш се бяха изпарили заедно с жертвата. При тези обстоятелства Лайл се съмняваше, че господин Родригес ще си е вкъщи.

— Накарай щатската полиция да заварди дома му.

— Не искаш ли да разговаряш с него?

— Колите, които са участвали в тая работа, изчезнаха прекалено бързо. Трябва да са някъде наблизо.

— Защо не отидем направо при Айрънуд? Той е в казиното си. Можем да го пораздрусаме.

Подобен ход щеше да им достави огромно удоволствие, само че беше невъзможен.

— Айрънуд има толкова много фирми, че може да крие откраднатата база данни на повече от триста места. Докато не открием къде е, няма да чукаме на никакви врати.

Поне в това отношение извършената от милиардера кражба на компютърна информация от военновъздушните сили представляваше по-скоро престъпление от класически тип, отколкото киберпиратство. Компютърни файлове с планове на нов реактивен двигател или оръжие с насочена енергия можеха да се пратят по имейл до всяка точка за броени минути, ако не и секунди. Веднъж откраднати, те не можеха да се върнат.

Базата данни ГСРСА обаче беше невероятно тежка. Компютърният термин за обема й — 850 терабайта — не означаваше почти нищо за Лайл. За разлика от физическите й спецификации. При оригинал или копие пренасянето на носителите, които можеха да поберат толкова голяма дигитална информация, наред със стандартните й търговски компоненти и съответните кабели, батерии, стелажи и охлаждаща система, изискваше камион с петметрова каросерия. Базата данни всъщност представляваше толкова голяма ценност, че крадецът трябваше да е направил няколко копия. Следователно ставаше дума за няколко камиона.

В Седми отдел бяха сформирали група специалисти за наблюдение на всички компютърни комуникации в корпоративната империя на Айрънуд, в търсене, на каквито и да е признаци, че базата данни на военновъздушните сили или нейни отделни части ще бъдат пренесени при потенциални купувачи. Лайл искаше да открие истинското, физическото място, където се съхранява цялото това техническо оборудване. „Пораздрусването“ на главния заподозрян нямаше да е най-добрият начин да постигнат тази цел, макар и Роз да смяташе, че ще е страшно забавно.

— Трябва да се върнем в лабораторията на малкия — каза той. — Да видим дали е оставил нещо, което предполага, че тая нощ ще има среща. Или изобщо къде е възнамерявал да отиде.

Роз разочаровано затвори лаптопа си.

— Уиър никога не оставя нищо.

— Винаги има първи път.

Телефонът на Лайл зазвъня. Той прочете съобщението на дисплея и отговори:

— Да, Дел?

— Той се върна.

Лайл събра две и две.

— Уиър е в лабораторията си, така ли?

— Да, сър. И не е сам.

Джес беше свикнала с колиби в джунглата, палатки в пустинята и жалки руини, затова недовършеното състояние на работната стая на Дейвид Уиър не й направи впечатление. За разлика от вонята. Кисела. Като ферментиращ оцет.

— Ей там е компютърната система, която сглобих. — Уиър посочи три сребристосиви кутии с логото на „Епъл“ под една от самоделните маси. Компютрите сякаш лежаха в гнездо от преплетени кабели. — Не е бърза като специално произведен секвенатор, обаче ще свърши работа.