Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Младата жена взе един от металните столове и го обърна към масата с компютърните екрани. В същото време Дом обиколи помещението и провери високите прозорци. Предният и задният изход вече бяха заключени.

Тя насочи вниманието си към Уиър, който се взираше в екран с пъстри ленти. Откакто му каза, че остават още девет клъстера, вече не се налагаше да го заплашва с оръжие или затвор. Беше ги довел доброволно в лабораторията си. Джес се колебаеше дали трябва да го прати в Цюрих за още разпити от Семейството и нямаше да вземе окончателно решение, докато не научеше повече за работата му при Айрънуд. За щастие Дом още не подозираше, че действа на своя глава.

— И защо компютърът ви прати съобщение?

— Ами явно имам обща генна секвенция със свиня. Почакайте. — Той се наведе и започна да пише на клавиатурата. Екранът се промени. — Сигурно е свързано с хемоглобина. Нищо чудно. Програмата би трябвало да изключва вече известните генетични съвпадения.

Това не представляваше никакъв интерес за нея.

— Покажете ми как откривате географските клъстери.

Уиър видимо се поколеба.

— Може да не се окаже много просто. Какво знаете за генетиката? За човешкия геном?

— Да речем — нищо.

— Добре. Ами… човек има четирийсет и шест хромозома. Това са двайсет и три двойки в ядрото на всяка наша клетка. Е, почти на всяка. После идват митохондриите, които… наистина ли се налага да чуете всичко това?

Джес кимна.

— Да.

Уиър придърпа един сгъваем стол и седна до компютърната маса.

— Ами добре, всички хромозоми, човешки и митохондриални, се състоят от преплетена ДНК. Това означава дезоксирибонуклеинова киселина — аминокиселини, нуклеотиди. Те са четири типа: аденин, цитозин, гуанин и тимин. — Той замълча за миг, но Джес не каза нищо.

— Наричаме тия четири типа А, Ц, Г и Т — продължи младежът. — Нещо като символите на химическите елементи. Те могат да се комбинират в различен ред, да образуват различни думи, тъй да се каже, и в зависимост от последователността си, казват на клетката как да изгражда дадени протеини — като компютърен програмен език.

— Та както и да е, човек има около три милиарда и двеста милиона такива нуклеотиди — или букви, — които представляват нашата генетична информация. Пълният набор се нарича геном. Обаче се оказва, че само около един процент от тия три милиарда и двеста милиона букви съставляват действителните ни гени. Трийсетина-четирийсет хиляди определят цвета на косата и очите, ръста, почти всичките ни физически особености, може би даже много от интелектуалните ни способности, а сигурно и поведенческите ни характеристики… Та… като търсим специфични разлики в ДНК на конкретен човек, особено в тая ДНК, която се съдържа в митохондриите, които представляват…

— Имате право — прекъсна го Джес. — Може би не е нужно да слушам цялата лекция.

— В заключение: конкретните ДНК разлики могат да ни кажат откъде произхождат предците на тоя човек.

Тъкмо за това беше дошла тук.

— Можете да ги картирате ли?

— Аз не, но има една изследователска програма, Генографски проект, която върши тая работа. Разработили са карта и хронология на мутациите, много точни. Тия мутации се наричат „полиморфизми“ и се съдържат в човешкия геном. А хронологията се открива в Y хромозома на мъжете и в митохондриалната ДНК на мъжете и жените.

Уиър се отпусна назад и отметна с пръсти непокорен кичур черна коса от лицето си. Изведнъж придоби страшно уморен вид.

— След като знаем кога и в кои географски райони са се появили тия мутации, можем да проследим три главни миграции на хора от Африка през последните сто хиляди години. И това ни казва чии прадеди първо са се разселили на север в Европа, на изток в Азия, или пък в Индия, Австралия, Северна Америка и така нататък… и всичко това със сравнително точни дати.

— Някой от тези маркери доказва ли, че хората са се кръстосали с извънземни, както смята Айрънуд?

Уиър впери в нея тъмните си необикновени очи.

— Абсолютно нищо в академичните генетични проучвания не потвърждава такава хипотеза. Доколкото мога да преценя, неговите убеждения се основават на информация от някакви други източници. Той ги нарича „археологически и културни аномалии“.

Джес се досещаше какви са тези аномалии. През вековете Семейството не беше успяло да скрие всички веществени доказателства са своето съществуване и влияние, макар че нито един сериозен изследовател не бе свързал в система малкото очевидни следи.