Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Какво става?

— Оня на земята улучи втори стрелец на покрива. Някой отговаря на огъня и от помещението.

— Да вървим — нареди Лайл. — Плътно до стената.

Втурнаха се напред.

— Ето го! В отсрещния край на сградата… сега са двама. Потвърждавам, на покрива все още има двама стрелци. Ама… какво е това?

Болното коляно на Лайл пламтеше от болка при стъпка. Той притисна с длан слушалката към ухото си.

— Повтори, Дел!

— Горе имат нещо едрокалибрено. — Прозвуча канонада от резки изстрели. — Тежка престрелка. Сър, струва ми се, че имат ракето…

И тогава Лайл чу кратко изсвистяване и видя проблясък, който пресече улицата.

Ванът на кабелната телевизия избухна.

Куршумите пробиваха металната противопожарна врата на лабораторията. Джес залегна на пода, а Дейвид се хвърли към компютрите си, грабна безжичната клавиатура от шперплатовата маса и се мушна отдолу. Куршумите можеха да предизвикат смъртта му, но загубата на информация я гарантираше.

Свит под масата, той бързо въведе серия команди, за да запише резултатите от последното си сравнение на диск, и свърши миг преди осветлението да угасне. „Токът ли спря? — Заслуша се напрегнато, после се отпусна. Юпиесите му не бяха сигнализирали. — Има ток. Добре.“. Сигурно Джес беше изключила лампите.

Дейвид се надигна и погледна един от екраните, за да се увери, че командите са точни, после натисна ентър и в същия момент навън отекна мощна експлозия. Във високите прозорци на помещението проблесна ярка червена светлина.

Джес я нямаше. Металната врата зееше.

Тишина.

Той скочи на крака и се втурна към масата с оборудването. Бързо прерови купчина пликове с въздушни мехурчета, за да намери дисковете с геномната информация, поръчани от Калифорнийския университет в Санта Круз.

Отново автоматична стрелба.

Наоколо засвириха куршуми и Дейвид се хвърли на пода. Чу една пробита кутия редбул да съска и видя шуртящи тъмни струи.

Залегнал по корем с пликове в двете ръце, той отново видя Джес. Приведена надве, младата жена с усилие се вмъкна през вратата, като с една ръка стреляше към паркинга, а с другата влачеше Дом. Не беше избягала — беше отишла за бодигарда си.

Дъжд от куршуми осея бетонния под до нея. Тя пусна Ласал и се прилепи към стената до отворената врата.

Дейвид напъха пликовете под пояса си и запълзя напред.

За един ужасяващ миг Джес завъртя пистолета си и се прицели в него, но той продължи да пълзи.

— Аз ще го поема! — Хвана мъжа и го издърпа вътре.

Тя светкавично се обърна и от ръкохватката на оръжието й изхвърча малък пълнител, бързо заменен с нов.

Джес откри огън по паркинга — шест изстрела — и отново притисна гръб към стената, докато през вратата се изсипваше поредният град от куршуми.

За стотна от секундата погледите им се срещнаха. В ума му бушуваха десетки неизречени въпроси. Кой се опитваше да я убие, по дяволите? Можеха ли да се измъкнат? Колко боеприпаси й оставаха?

Тя презареди, докато той се опитваше да установи колко тежко е ранен изпадналият в несвяст бодигард. Лабораторията тънеше в мрак и тъй като не виждаше нищо, Дейвид разкопча якето на Дом, прокара длан по тениската му и напипа бронирана жилетка. Провери раменете му. Лявото беше мокро и лепкаво. Усети слабо, ритмично бликаща кръв.

Джес отново се завъртя към вратата, за да стреля по паркинга. Приготвил се за острия трясък на пистолета й, Дейвид смъкна тениската си и я сгъна, за да направи компрес. Курсовете за оказване на първа помощ бяха задължителни във военната лаборатория.

Той силно притисна плата към рамото на Дом.

Разнесе се стон. Добър признак.

Джес престана да стреля.

— Зле ли е?

— Ще ти кажа след двайсет минути.

Тя бързо надникна към паркинга. Реакция не последва. Нито изстрели. Младата жена зае предишната си позиция с гръб към стената, хванала оръжието с две ръце.

В далечината завиха сирени. Дейвид наклони глава и се заслуша. Четири полицейски коли и линейка от изток. Още две полицейски коли от юг.

Джес го докосна по ръката, погледна към Дом и заговори бързо и ясно:

— Цялото му име е Доминик Ласал. Работи в „Крос Екзекютив Протекшън Сървисис“ в Цюрих. Има разрешително за оръжие тук. Шевролетът е регистриран на името на фирмата.

Даваше му легенда за пред полицията, но той вече имаше своя. Не само че щеше да е вярна, но щеше да задоволи ченгетата и да спази уговорката му с Айрънуд.

— Той е твой приятел — продължи Джес. — Показвал си му новата си лаборатория. Някой се е опитал да влезе с взлом. Да открадне компютрите ти. Дом ги е отблъснал.