Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Тръбата съскаше.

— Стига сме чакали — каза Лайл, след като проследяващото устройство на Уиър не беше променило положението си цели две минути — по-дълго, от каквото и да е забавяне заради светофар или трафик по това време на нощта.

Роз включи на скорост и излезе на пътя. Мокрите гуми забуксуваха за миг, после намериха опора и черният додж профуча през кръстовището на червен светофар — на пътя нямаше други коли. Пред тях замигаха оранжеви предупредителни светлини. „Рампата е затворена“ — съобщаваше знакът.

— Може в края на краищата да се е насочил към шосето.

Преди няколко километра проследяващото устройство беше променило посоката си и вече не се движеше по обичайния маршрут на Уиър към най-близкия „Макдоналдс“. После спря. Малкият или бе забелязал, че го следят, или имаше среща с някого. И двата сценария не допадаха на Лайл.

— Според мен се е прекачил.

— Аре бе.

Лайл съжали за присъщата на по-младите му колеги неспособност за водене на разговор. „Но когато си в Рим, прави като римляните…“

— Аха — отвърна той. — Гилдън не знаеше за нашето наблюдение. Ако искаше да направи нещо на малкия, имаше възможност още при склада. Значи го е качил във форда.

— Защо?

— За да го закара някъде, Роз.

Навлизаха в завоя на пътя, защитен от надлеза на шосето.

— Би трябвало да е отдясно, точно пред нас.

Към тях се носеше кола. Прекалено бързо за градско каране. Ниска и черна. Фаровете й се включиха, размити в дъжда.

— Номерът! — изсумтя Лайл.

Роз се вторачи напред, докато колата се приближаваше.

— Ел-Е-Д… по дяволите! Не успях да видя цифрите. — Тя повтори буквите и прибави: — Регистрацията е от Ню Джърси. Черно бентли „Континентал“. Яко.

Лайл видя джипа.

— Отбий.

Роз спря зад колата на Уиър. Лайл отвори вратата и слезе с изваден пистолет. Тя го последва от другата страна.

Беше влажно и започваше да захладнява, но миризмата на барут ясно се усещаше.

Лайл тръгна напред и забеляза, че сътрудничката му души въздуха. Тя извади фенерче от джоба на якето си, хвана го като нож и насочи лъча му към джипа.

— Вътре няма никого.

Лайл я видя да прикляка на коляно. Лъчът изскочи от отсрещната страна покрай гумите на колата.

— Отдолу също е чисто.

По автомобила нямаше дупки от куршуми, нито повреди от принудително изтласкване от пътя.

Лайл чу плясък на силиконови ръкавици. След миг Роз отвори предната лява врата.

— Ключовете са на таблото.

Хрумна му нещо.

— Запали мотора.

Нищо. Някой очевидно беше монтирал дистанционен прекъсвач в колата на Уиър, за да го спре на удобно място.

— Отвлекли са го.

— Така ли?

— Дистанционен прекъсвач. Стрелба. — Лайл насочи своето фенерче към задната седалка на джипа. — А и багажът му е тук.

Роз се пресегна, вдигна раницата на Уиър и я отвори на предната седалка. Извади черния му айпод, около който бяха увити кабелите на слушалките.

Това доказателство вече я убеди.

— Ясно. — Заподозреният не ходеше никъде без айпода. Затова беше монтирала проследяващото устройство в него. — Кой го е отвлякъл?

— Винс Голдън. С помощта и съдействието на ония с черното бентли. В Ню Джърси едва ли има много коли на стойност близо двеста бона, затова лесно ще открием собственика по буквите от номера.

— Още сега мога да ти го кажа — предложи Роз. — Айрънуд. За него не е проблем да си купи колкото иска бентлита.

Лайл не беше убеден.

— Айрънуд разговаря с малкия по пет пъти дневно. Няма никакви признаци за вражда помежду им. Защо да го отвлича?

— Може би защото още отначало си бил прав. Всички тия приказки за извънземни може наистина да са димна завеса за нещо друго и за да го обсъждат, трябва да разговарят лично.

— Има и по-лесни начини да си уредиш среща — възрази Лайл. — Не. Някой друг преследва Уиър.

— Някакъв си мухльо, лаборант?! На кого е притрябвал?

— Зависи какъв всъщност е малкият. — След като лично претърси работното място на Уиър в Мериленд, Лайл не откри нищо, което да подсказва какъв е и какво е намислил. Само онази стара фотография, направена по време на съвсем обикновена семейна ваканция. Определено беше важна, но засега неясно защо.

С Дейвид Уиър ставаше нещо. Полковник Ковински не можеше да идентифицира информацията, която й бе показал. Един шантав милиардер го криеше в импровизирана лаборатория, за да работи по тайнствен проект. И после го отвличаха някакви неизвестни.

Главната цел на Лайл продължаваше да е Холдън Айрънуд.