Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Ще го следим ли?

Той посочи инсталирания по поръчка навигационен екран в центъра на таблото. Движещата се по паяжината от улици точка беше Уиър. Втора, по-малка карта, вписана в първата, показваше местоположението на доджа.

— Не, ще следим онзи, който следи него.

— Това е нещо ново — учуди се Роз. — И друга служба ли го наблюдава? — Като всички членове на екипа му, тя обичаше да участва в екшъни. Колкото по-диви, толкова по-добре.

— Съмнявам се. Според мен е книжарят. Гилдън. — Лайл закопча предпазния си колан и залепи гръб за седалката, когато Роз рязко потегли.

— Значи цивилен следи нашия човек. Нещо става.

— За съжаление.

Лайл докосна пистолета под мишницата си, за да се увери, че е там. От години не го използваше другаде, освен на стрелбището — но това, както и всичко друго в разследването, можеше да се промени.

Докато чакаше на червен светофар на абсолютно пустото кръстовище, Дейвид се изкушаваше да се обади в радиостанцията, която слушаше, и да постави въпроса какво трябва да се направи с живеещите сред нас нечовеци. Просто за да види колко бързо ще му затворят.

Светна зелено и той по навик се огледа наляво и надясно. Напред. Назад…

В огледалото видя кола, спряла с включени габарити отстрани на пътя, на шейсетина метра от него.

Дейвид натисна газта.

В страничното огледало зърна, че другият автомобил също потегля, но с изключени фарове.

Улицата леко завиваше и той за известно време изгуби втората кола от поглед. Когато пътят се изправи, тя отново се появи. Движеше се на разстояние и фаровете й вече светеха.

Следяха го.

Или беше попаднал на неподходящо място в неподходящ момент и случайно го бяха взели на прицел, или се намираше на подходящото място в подходящ момент за някой, който се интересуваше точно от него.

Бързо стигна до решение. Не можеше да направи нищо, за да се отърве от военните следователи. Дори да им избягаше тази нощ, пак щяха да го намерят. Случайно престъпление? Това беше друг въпрос. Имаше опции.

Дейвид промени крайната цел на пътуването си. Толкова късно през нощта в „Макдоналдс“ нямаше да има достатъчно хора, за да попречат на обир или кражба на кола. Той включи мигача. Щеше да се върне по Атлантик Сити Експресуей в „Холидей Ин“ и да спре пред ярко осветения вход на хотела. Сбогом, джамбази.

Взе първия изход. Надлезът на шосето ясно се виждаше в далечината, входната и изходната му лента бяха осветени.

Отново погледна в огледалото.

Колата продължаваше да го следва.

Проблесна мълния, после гръм разтърси стъклата на джипа.

Бавно мигащи оранжеви светлини се разляха в кръгли сияния върху предното стъкло и Дейвид натисна спирачките. Светлините фланкираха знаци, предупреждаващи, че входните рампи на шосето са затворени. Други табели насочваха към най-близкия следващ вход. Страхотно. Още десет километра по пусти второстепенни пътища.

Той подмина затворените рампи и продължи под надлеза.

И тогава джипът угасна. Двигател, фарове, предни чистачки, радио. Всичко. Дейвид отби и спря.

Поредната светкавица, нова гръмотевица. Той погледна в огледалото. Не забеляза другата кола. Дали и с нея се беше случило същото?

Дейвид вдигна ръчната спирачка и натисна бутона на аварийните светлини. Нищо. Извади от жабката миниатюрно фенерче и го включи. То поне работеше.

Излезе навън, доволен, че е под надлеза, който го пазеше от дъжда. Вдигна капака, за да провери дали не се е откачил някой от кабелите на акумулатора, или нещо също толкова лесно поправимо. Познаваше двигателя добре — четири литра, шест цилиндъра, дванайсет клапана, сто и деветдесет конски сили. Обикновено определяше почти всички проблеми само по звука. Заниманията с джипа бяха единственото му развлечение, което се доближаваше до хоби — механичната работа винаги проясняваше ума му.

Захапал фенерчето в уста, Дейвид се наведе над двигателя. Кабелите на акумулатора бяха на място. Той ги подръпна, за да се увери, че са здраво закачени. После се вцепени, забелязал странна червено-черна жичка, минаваща до снопа кабели на алтернатора.

Извади фенерчето от устата си и го насочи към жиците. Едновременно му хрумнаха три възможности: проследяващо устройство, бомба или дистанционен прекъсвач.

В бетонните стълбове на надлеза отекна нов звук. Ехо на приближаваща кола.

Той се изправи, разпознал конфигурацията на фаровете и габаритите. Другият автомобил.

Колата намали и отби зад джипа. Двигателят й продължи да работи.