Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— В следващия живот.

Мардохей понечи да поправи младежа.

— Това не е доказан факт.

Акуилът направи дъговидно движение с глава, сякаш мускулите му бяха твърде отслабнали, за да я поддържат изправена.

— За вас може би не е. Но за нас няма съмнение.

Мардохей го погледна с любопитство.

— Можеш ли да го докажеш?

— А ти?

— Аз няма нужда да го доказвам.

Кимаро се олюля и едва не падна, но възстанови равновесието си тъкмо навреме.

— Тогава ще се изненадаш.

Мардохей зачака обяснение.

— Когато умреш, се озоваваш при боговете. — Кимаро се засмя, разля част от напитката, много предпазливо изправи черупката и отпи.

Помощник-майсторът сложи ръка на рамото му, за да го подпре.

— Няма богове, Кимаро. Или поне не са ни дали да разберем за съществуването им по последователен начин.

Младежът силно поклати глава и на лицето му моментално се изписа изражение, сякаш съжаляваше за движението.

— Огледай се наоколо, майсторе! Откъде се е появило всичко това — морето, сушата… — Той повдигна черупката. — … Савата!

— Не знам — просто отвърна Мардохей.

— Нямаш ли желание да узнаеш?

— Желанието да узнаеш един факт не е оправдание да си го измислиш.

Кимаро неразбиращо сви рамене.

— Ще получа ли пътеводителски комплект?

— За Натано, мъртвеца?

Младият акуил кимна.

— Добре. Ще намеря комплект — обеща Мардохей.

Кимаро благодари с усмивка, после силно се олюля към много по-високия помощник-майстор.

— Когато умреш, майсторе, Натано ще те чака със своя комплект и ще отведе и тебе при боговете.

Мардохей въздъхна. Как беше възможно акуилите да виждат същия свят, който виждаха и каите, ала да не го разбират?

Той отново се опита да покаже на младежа истината.

— Виж, Кимаро: всеки път, щам пиеш сава, тя ти въздейства. Всеки път, щом я пият другите работници, се случва същото. Това прави въздействието на савата доказан факт. Но вашите богове… същества, които ни виждат, но са невидими за нас… същества, при които отиваме, след смъртта си… Не разбираш ли, че да си мъртъв означава никога повече да не обменяш информация с когото и да било и следователно, доколкото знаем, никога няма да научим какво се случва след смъртта?

Кимаро само го зяпаше, сякаш думите му нямаха никакъв смисъл и никога нямаше да имат.

Мардохей ядосано разпери ръце.

— Не е логично да смяташ, че съществуват богове, ако не можеш да докажеш тяхното съществуване. Пак те питам, Кимаро. Можеш ли да го направиш?

И тогава земята отново се раздвижи. И още веднъж. От централния връх на Нан Моар изригна първият стълб огнена лава, обливайки острова с червена светлина, която се отразяваше в ненадейно появилия се черен облак парещ газ и дим.

Мардохей и Кимаро, кай и акуил, заедно се вторачиха в кулата от огън и гибел.

— Няма нужда да го правя — отвърна младежът и пресуши черупката си.

Помощник-майсторът погледна кокосовия орех в собствената си ръка и го пусна на земята, загрижен, че е оставил картата недовършена. И тъкмо се чудеше дали ще успее да се върне навреме в залата, когато трусът от вулканичното изригване го повали.

Колонията Нан Моар падна първа.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — попита Роз.

Лайл стоеше до едностранно прозрачното стъкло. От другата страна чакаше Дейвид Уиър. Отвлечен, върнат, после измъкнат от престрелка между две все още неизвестни групи обучени и добре въоръжени лица. И все пак изобщо не изглеждаше смутен от това.

— Той не мърда, Роз. Мина цял час, а той не мърда.

До предишната нощ Лайл знаеше, че разследва ясен случай на шпионаж: беше открадната изключително важна военна база данни и главен заподозрян бе Холдън Айрънуд. Следствието се състоеше от три отделни оперативни фази. Първо, да установят дали Айрънуд наистина е виновен за кражбата на ГСРСА. Ако да, да открият къде се пази откраднатата информация. И накрая да върнат информацията и да арестуват Айрънуд, преди да успее да я продаде. Точка.

После в играта се включи Дейвид Уиър.

Сега един член на неговия екип беше мъртъв и на американска улица бяха изстреляли ракета „Стингър“.

— Спи ли?

— Очите му са отворени — отвърна Лайл. — Мига. Няколко пъти се почеса по ухото.

— Значи все пак е мърдал.