Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Небесната зала…

Джес едва доловимо промълви тези думи, докато бавно се завърташе в кръг, обзета от почит, от благоговение.

Всички съвременни копия на тази зала, които беше виждала — тук в Цюрих, в Хонконг или Рим, навсякъде, — приличаха на нея: кръгли, със стени от гол камък, нощно син таван, нарисувано полукълбо от звезди и съзвездия. В средата — кръгла маса с дванайсет стола, символизираща равенството на онези, които седят около нея.

Ала тази древна светая светих… тази зала… почти хиляда и петстотин години по-стара от другите… беше невъобразимо по-близо във времето до истинската Небесна зала, в която Първите богове бяха дали своето Обещание на Семейството.

Погледът й се издигна към купола високо над облите стени от варовикови блокове. Тук-там по мазилката на тавана имаше пукнатини, живите цветове на небето и звездите бледнееха на слабата електрическа светлина. Тя сведе очи към почернелия от вековете под.

Гърдите й се свиха от чувства, които едва овладяваше. Това преживяване по невероятен начин утвърждаваше вярата й. Да види със собствените си очи, че днешното Семейство е съхранило съвсем точно знанието за това място през столетията. Пряко доказателство, което й позволяваше много по-убедено да вярва, че и останалите предания на Семейството от времето на Първите богове са оцелели през вековете.

— И през цялото това време… — удиви се Джес. — Нищо не се е променило.

Сю-Лин я хвана за лакътя.

— Не съвсем. — Поведе я към масата и я накара да спре зад резбования дъбов стол, който носеше символа на рода на Джес. — Вгледай се по-внимателно.

Младата жена постави бинтованата си длан на високата облегалка. Не беше на хиляда и петстотин години, мебелите нямаха чак толкова дълъг живот. Столовете навярно бяха заменяни през вековете, ала пак бяха от дъб.

Джес насочи вниманието си към масата, за да види дали дървото също е…

Очите й се разшириха.

— Масата! — ахна тя. — Каменна е.

— Вгледай се по-внимателно — повтори братовчедка й.

Джес отмести стола и плъзна пръсти по масата. Студеният камък беше гладък, полиран.

— Гранит… дребнозърнест… този зелен оттенък е характерен за Швейцария, затова предполагам, че камъкът е местен. Но защо не е…

Пръстите й спряха, стигайки до една от дванайсетте линии, които излизаха радиално от центъра на масата и я разделяха на дванайсет сегмента. Линиите на всички дъбови маси, които беше виждала в зали на Семейството, бяха или нарисувани, или инкрустирани с дърво или метал.

Джес се обърна към братовчедка си.

— Линиите са гравирани. Това ли имаш предвид?

Сю-Лин не отговори.

Джес отново насочи вниманието си към древната каменна маса и след миг дъхът й секна от изненада. Беше пропуснала нещо. Нещо важно.

Дъбовите маси във всички съвременни Небесни зали бяха еднакви. Всеки от дванайсетте сегмента носеше различен символ: изображение на съзвездие. Не от познатия зодиак, а съзвездията на Семейството — до ден-днешен неговите астрономи спореха къде точно се намират тези дванайсет звездни системи.

— Очертанията на съзвездията… не са…

— Това не са съзвездия.

Джес смаяно зяпна братовчедка си. Тя отричаше основен факт от семейната история, на който ги учеха от деца.

— Но…

— Вгледай се по-внимателно — за трети път каза Сю-Лин.

Озадачена, Джес пак огледа повърхността на масата и след кратък размисъл избра конкавното изображение в най-близкия до нея сегмент. Това беше съзвездието Цвят — голям кръг, малък кръг и хоризонтална черта, разположени един под друг. Какво друго можеше да е?

Тя безсилно прехапа устна. Изпитанието явно продължаваше, ала нямаше представа какво се очаква от нея.

След малко Сю-Лин изтегли един от столовете. На него лежеше пакет с големината на малка кутия за обувки, увит в пурпурен плат. Тя го вдигна и го занесе при друг сегмент от масата, в чийто символ бяха учили Джес да разпознава съзвездието Лък.

Под тъмната тъкан се показа черен метален предмет, покрит с вдлъбнатини. Сю-Лин го постави в съответстващото му по форма легло и въпросително погледна Джес.

— Метеорит? — предположи младата жена.

Братовчедка й повтори влудяващото напътствие:

— Вгледай се по-внимателно.

Сега вече предизвикваха професионалните й познания. Джес заобиколи масата и вдигна предмета. Оказа се изненадващо тежък, но тя с облекчение установи, че наистина е метеорит, отрязан от едната страна. Разгледа диаграмата върху плоската му повърхност и я позна.