Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Семейството ни дошло тук преди две хиляди години, Джесика. Това е единственият град, който никога не сме напускали.

Джес усети слабо разтърсване на пода, когато кабината забави ход и спря.

Внезапен студен полъх накара косъмчетата на тила й да настръхнат и тя рязко се завъртя към проблесналата ярка светлина. Задната стена на асансьора се отваряше.

Сю-Лин й отправи спокоен поглед.

— Всички сме минали през тази врата. Сега е твой ред.

Джес направи крачка навън и сетивата й се претовариха. Ослепителното сияние на изкуствена светлина… гореща. Кухият неравен тропот на обувките й… някаква метална решетка. Остър, наситен мирис на влага… и пръст. Тя затвори очи. Миризмата беше позната, характерна. Отвори очи и зрението й се проясни, приспособи се към светлината на кръга от прожектори.

Намираше се на метална платформа, висяща над открит изкоп.

Застана до парапета и отправи поглед към дъното. Намираше се на височината на триетажна сграда.

— Черква? — попита тя. — Откога е?

— Ти ми кажи — отвърна Сю-Лин.

Простата кръстовидна постройка долу беше потъмняла от времето. Скеле поддържаше трите каменни стени, но въпреки това Джес можеше да прочете тяхната история.

— На хиляда и петстотин години. Плюс-минус… двеста.

Въпреки че стените на изкопа бяха укрепени с метални греди и тежки дървени талпи, Джес виждаше стратиграфията на пластовете в широките пролуки между подпорите. Горните пет-шест метра бяха еднообразни. Това предполагаше, че пръстта е насипана, може би когато на това място бе започнало съвременното строителство и майсторите бяха положили стабилна основа. Долните пластове изглеждаха естествени — тук-там личаха признаци за наводнения през годините и три тънки черни ивици, означаващи поне три големи пожара.

— Ако можех да направя радиовъглеродно датиране на проби от онзи пласт от пожар на трийсетина сантиметра над основата, щях да сведа грешката до петдесетина години.

Сю-Лин кимна одобрително.

— Няма нужда. Сградата датира от петстотин двайсет и четвърта година от нашата ера.

— Нали каза, че сме тук от две хиляди години?

— Така е. Тази сграда датира от петстотин двайсет и четвърта година. Преди това на същото място сме построили римски храм на Аполон. Преди него тук е имало свещена горичка за келтски ритуали. Това място винаги е било наше.

Сю-Лин я поведе към стръмно метално стълбище, долепено към голата стена на изкопа. Стомахът на Джес се сви. Братовчедка й току-що беше казала, че Семейството винаги е било тук, на това място. Андрю бе помолил Сю-Лин да я заведе при Източника на тяхната вяра, където ще научи… Тя се препъна, но бързо възстанови равновесие. „Нима Тайната е тук? В черквата?“

С всяка следваща стъпка се опитваше да се вземе в ръце, като си припомняше причините родовете на Макклеъри да оцелеят през вековете. Естествено на първо място се нареждаше знанието. Най-важно беше историята да се записва и предава нататък. После — натрупаното богатство, което им позволяваше да се посветят на стремежа към знание.

Ала най-важната причина семейство Макклеъри да оцелее по-дълго от всяка друга човешка институция, нация или род беше способността му да остава незабелязано.

Подобно на всички деца в Семейството, Джес беше научила, че миналите поколения Макклеъри, дори още преди да приемат това име, изпълнявали ритуали с друидите в горите на Англия и принасяли жертви на Зевс и Хера в Рим. Скитали из Европа като евреи, установявали се в Африка като мюсюлмани, създавали университети като католици, основавали училища като хиндуисти и будисти. На едно или друго място, в една или друга епоха, Макклеъри се скривали под онези религиозни вярвания и културни традиции, които осигурявали максимална сигурност на Семейството.

Така онези Макклеъри, които през VI век построили древната сграда долу, я издигнали като християнска черква, защото по онова време Цюрих бил християнско княжество.

Джес не смяташе, че тази стратегия е лицемерна. Първите богове бяха избрали Семейството да съхранява тяхното знание до завръщането им. За да осигури безопасност на знанието, самото Семейство трябваше да е в безопасност. Ако историята беше научила Макклеъри на нещо, това бе, че проповядването е опасно. Затова те пазеха истинските си вярвания за себе си, знаейки, че ще разполагат с предостатъчно време да убедят останалия свят в истината за Първите богове, когато те се завърнат. Дотогава Семейството щеше да бъде невидимо. Неизвестно. Сигурно.