Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Джесика, познаваш всички — каза братовчедка й, като скръсти ръце върху полираното дърво.

Заоблените стенни плоскости се вдигнаха и разкриха десет големи видеоекрана. Над всеки имаше отделен дисплей, показващ града и местното време, от Лондон до Канбера и всички точки помежду им.

Към Джес погледнаха десет познати лица.

Пет от възстановените Дванайсет бяха жени, най-млада, от които беше тя. Сю-Лин я следваше по възраст. Другите три бяха петдесетинагодишни — пазителки на родовете в Атина, Буенос Айрес и Канбера.

Най-стар от седемте мъже беше Андрю Макклиъри от Ню Йорк. Неговият род пръв от Семейството успешно се бе установил в Северна Америка. Андрю представляваше изключителна гледка — близо осемдесетгодишен, ала несломен от възрастта, висок, слаб като бастун, с вчесана назад гъста бяла коса. Носеше тъмносин костюм от Савил Роу. Ясните му сини очи бяха интелигентни, преценяващи. Не беше в добри отношения с леля й, спомни си Джес, но Флориан така и не й беше обяснила защо.

Пръв заговори Андрю, най-старият от Дванайсетте, ала не за да й изкаже съболезнования.

— Джесика, по нашите традиции в момента на смъртта на Флориан ти стана пазителка на Рода Макклейри. Решена ли си да продължиш да изпълняваш тази роля?

Тя плъзна поглед от екран на екран и откри едно лице, което не я наблюдаваше толкова строго, колкото другите — Вилем от Макао, най-близък с леля й от всички присъстващи, колега археолог и пазител на Рода Тасман. Веднъж като малка Джес му каза, че прилича на пират с бръснатата си глава и топла кафява кожа, и той й прати своя снимка от Белиз с превръзка на окото и пъстър зелено-жълт папагал на рамото. Леля й стоеше усмихната до него. По повод утвърждаването на Джес за нейна наследница, Флориан й сподели, че не се е омъжила тъкмо заради Вилем.

Пазителите не се подчиняваха на много правила, но не можеха да се женят помежду си. Първите богове бяха създали Дванайсетте рода, разпръсквайки Семейството по Дванайсетте вятъра, и тези родове трябваше да запазят самостоятелността си. Имената им можеха да се менят с поколенията, отразявайки бракове и промени в местожителство й обичаи, ала семейните генеалози педантично контролираха произхода им и се грижеха никога повече от 144 души да не знаят, че родът им може да се проследи пряко до времето на Първите богове. По този начин по-лесно можеха да гарантират запазването на тайната за произхода на Семейството.

И сега Вилем, чийто дисплей показваше, че се намира в Рейкявик, Исландия, а не в Макао, й кимна едва забележимо, сякаш й намекваше, че по-късно ще имат време да си поговорят.

— Решена съм — отвърна Джес.

— Съобщиха ли ти как е умряла пазителката на Рода Макклейри? — Андрю беше адвокат. Говореше отсечено, сякаш взимаше от нея свидетелски показания в съда.

— Вестителите, които дойдоха при мен, не знаеха нищо. Никой нищо не ми е съобщил.

— Емил — каза Андрю.

Джес се обърна към екрана, излъчващ от Рим, към мъжа с характерното строго лице, натоварен да мисли за възможно най-лошите неща, които могат да сполетят Семейството, и да го предпазва от тях. Як, с тъмни мустаци и брадичка катинарче, Емил Греко лично я беше обучавал на стрелба с огнестрелно оръжие и ръкопашен бой.

— Флориан се свърза с мен по радиостанцията точно преди да се случи. — Заради ритмичния му неаполитански акцент измамно мекият му глас звучеше почти като музика. — Тя беше на мястото на нов храм, Джесика.

Джес запремигва. „Още един?!“ Леля й не й беше казала за нова находка.

— Бил е Айрънуд — делово съобщи Андрю. — Очевидно е разработил неизвестен за нас метод за тяхното откриване.

Всички от Семейството знаеха, че Флориан ненавижда Холдън Айрънуд, който хищнически ограбваше исторически обекти, за да доказва теориите си за извънземните наставници на човечеството. И го презираше още повече, защото не публикуваше откритията си. Джес намираше известна ирония в това, тъй като фондацията „Макклеъри“ също разкриваше избирателно информация за резултатите от собствените си проучвания. Ако нещо имаше връзка с историята на Семейството, външните учени никога не научаваха за него.

— Успяла ли е да влезе в храма, преди да… — Гласът й секна.

Отговори й Вилем. Той разбираше.

— Фло го е видяла, Джес. Имало е Небесна зала. Оригинална. Храмът е под водата, тъй че не е непокътнат. Но го е видяла, преди да умре.

Джес мислено му благодари за тази малка утеха.

Преди невероятното откритие, че съществуват истински храмове на Семейството, единственото наследство на Макклеъри от най-ранните дни, когато Първите богове живеели и работели сред хората, беше Книгата на преданията: записаните спомени на Макклеъри, преподавани като свещено писание на всяко поколение от всеки род на Семейството.