Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Сега идваше нейният ред да участва във водачеството на своето поколение. Някога дядо й беше пазител на Рода Макклейри и Флориан бе първородното му дете. Баща й, единственият брат на Флориан, беше второто. По право и традиция първородното дете на Флориан, момче или момиче, трябваше да е следващият пазител, но тя нямаше деца. Когато родителите на Джес загинаха толкова нелепо, лелята взе при себе си своята осиротяла дванайсетгодишна племенница и след четири години официално обявиха Джес за наследница на Рода Макклейри.

В очите й отново бликнаха сълзи и тя натисна бутона на средната конзола, за да затъмни шибедаха. Още няколко минути и колата щеше да стигне до една от най-модерните сгради в Цюрих — дом на най-древната тайна на човечеството. Все още й се струваше невероятно, че след броени дни, ако не и след часове, подобно на леля й и на дядо й, ще я допуснат до най-висшето ниво на вярата на Семейството и най-после ще научи Тайната, която охраняваха нейните дванайсет пазители.

Такава беше природата на кръвното унаследяване. Следващият застъпваше едва когато умре предишният.

На тъмносиния стъклен небостъргач нямаше никакъв знак. Онези, които имаха работа с фондацията „Макклеъри“, знаеха къде се помещава тя. Онези, които нямаха, нямаше и защо да знаят.

Преподаватели, учени и дори правителства по света обаче знаеха за фондацията „Макклеъри“ и за нейната дейност: в Италия — компютърните томографии и виртуалните реконструкции на овъглени свитъци от Херкулан, толкова крехки, че не можеха да се развият; в Гватемала — деликатното стабилизиране на маянски фрески в руини, пръснати дълбоко в непроходимите джунгли; в Южна Африка, Ню Мексико и на Балканите, програми за документиране на древни езици, преди да умре и последният, който говори на тях.

Фондацията финансираше исторически проучвания и реставрационни проекти на всички континенти, освен в Антарктида, и го правеше от векове. Беше толкова прочута с тази си дейност, че изследователите рядко се питаха откъде идват средствата й, нито се замисляха кои са били първите Макклеъри, чието име носеше. За повечето историци, етнолози и археолози, които разчитаха на нейните пари, Фондацията винаги беше съществувала, винаги се бе стремила да съхрани и защити познанието за миналото на човечеството. И бяха прави.

За разлика, от която и да е друга човешка институция на Земята, фондацията „Макклеъри“ наистина беше съществувала винаги.

Винаги.

Лимузината спря в един добре защитен вътрешен двор и Джес изчака въоръжения шофьор да й отвори вратата. Слезе и погледна към покрива, макар да знаеше какво ще види там: снайперисти, заели позиции. Поредният признак за това до каква степен се е променил животът й. Вече никога нямаше да е съвсем сама.

Насочи се право към масивната стъклена врата, която водеше към централното фоайе. Нямаше смисъл да се чуди как Семейството ще се справи с атаката срещу нея в тундрата, с убитите, ранения Къртс, взривения хеликоптер и внезапното й заминаване от обекта на Халдрон. Просто знаеше, че ще се справят.

Бялата зала, и без това рядко оживена, сега напълно пустееше. Джес чу входната врата да се заключва зад нея и видя охранителните камери, които автоматично я следяха. Продължи към единствения отвор между фоайето и редицата асансьори: метал детекторен портал.

От другата, сигурната страна чакаше мъж — стар и немощен. Изтърканата яка на скъпата му, шита по поръчка бяла риза беше прекалено голяма за съсухрената му шия. Носеше очила с черни рамки и дебели стъкла.

Джес мина през детектора и старецът почтително сведе глава.

— Джесика. — Говореше с чисто немски акцент, а не с меката смесица между немски и уникалния цюрихски диалект. Под рядката му бяла коса прозираше покритият със старчески петна скалп. — Радвам се, че си добре. Тъжно е, че трябва да си тук.

— Хер Раймс — официално го поздрави Джес, но на устните й плъзна нежна усмивка. Старецът беше личният й камериер във Фондацията от шестнайсет годишната й възраст. Подаде му ръка, но той не я пое.

Сега всичко беше различно.

Раймс отново сведе глава и посочи към асансьорите.

— Онзи там, моля. — Сключил длани, той кимна към единствения, който стигаше до последния етаж. Джес долепи разперените си пръсти към безупречно чистото стъкло на биометричния скенер.

Вратата на асансьора се плъзна настрани.

Тя влезе и вратата скри от поглед хер Раймс. Кабината плавно започна да се издига. Разположеното на равнището на очите табло показваше номерата на етажите, после се изписаха думите privater fußboden 2 2 Частен етаж (нем.). — Б.пр. . Кабината спря. Вратата се отвори.