Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

При мъжката фигура липсваше само един важен символ на Семейството — знакът на Дванайсетте възстановени. Дланта й обаче беше отчупена. Имаше вероятност в нея да е бил изобразен диск, подобен на днешните медальони на членовете на Семейството. Двамата вестители, които бяха спасили Джес в тундрата, й бяха показали своите.

Джес беше готова да изложи заключението си.

— Двете фигури на колоните, мъжът и жената, са пазители.

— Какво ти говори това?

— Че вътре има нещо, което да пазят.

Сю-Лин впери очи в нея.

— An deiseoil air?

Джес пое дълбоко дъх. За пръв път чу този древен въпрос на шестнайсетия си рожден ден, когато Флориан започна да я подготвя за бъдещата й роля. Въпросът, задаван на всеки пазител, откакто боговете бяха избрали първите. „Готова ли си?“

— ’seadh — произнесе тя древния отговор.

„Готова съм.“

— Тогава можеш да отвориш вратата, за което ще платиш с кръв.

„С кръв — помисли си Джес. — Цената на кръвното у наследяване.“ Тя пристъпи напред, постави длани върху тежкото желязно резе, което заключваше двете крила на вратата, натисна го нагоре и…

Болка.

От долната страна на резето имаше дванайсет остри шипа с формата на буквата Х.

Джес рязко отдръпна ръце и смаяно се вторачи в окървавените си длани и пръсти. Флориан не я беше предупредила за това.

По лицето й изби пот и тя погледна братовчедка си.

— Ти каза, че си готова — спокойно рече Сю-Лин.

Трябваше й известно време, но накрая разбра. „Не кръвта на Флориан — моята кръв!“ Обърна се към вратата, постави длани върху резето и отново го натисна нагоре.

Шиповете пак се впиха в плътта й, но този път тя беше избраната.

Вратата се отвори.

Студено и тихо безвремие. Джес трепереше. Сетивата й бяха изострени от адреналина и болката. Мека кехлибарена светлина привлече погледа й нагоре и тя видя…

Електрически крушки, монтирани на триподи високо на стените от двете й страни.

Сега чу гласа на Сю-Лин, която сякаш й говореше от огромно разстояние, а не застанала точно до нея.

— Поставили са ги преди петдесет години. Саждите от факлите повреждали каменните релефи.

Сю-Лин я поведе към очукана дървена ракла до стената.

Отгоре й бяха поставени три дрехи. Проста бяла ленена риза. Дълго бяло ленено наметало без ръкави с пурпурни ръбове и ширити. Изящна къса туника, също без ръкави, корава от лъскава металическа бродерия, изобразяваща дъбови листа — червени, зелени и златни.

Одежди за богослужение.

Дългата риза приличаше на стихарите, носени от някои духовници в християнското богослужение, а бродираната туника, макар и украсена с листа, а не с кръстове, беше амфибал, подобен на фелон, какъвто използваха католическите свещеници по време на месата и светото причастие. И като повечето богослужебни одежди, тези водеха произхода си от времената на друидите.

Джес с мъка движеше наранените си пръсти, докато си събуваше обувките, дънките, туристическата риза й бельото. Тя потрепери, останала гола на това древно свято място.

Когато се обърна, видя, че Сю-Лин стои до каменен купел при отсрещната дясна стена. Подаваше й естествен сюнгер.

В купела имаше студена вода. Джес потопи ръце, за да ги изплакне, и ги попи със сюнгера. Раните й започнаха да парят и тя потръпна.

— Стипца — поясни Сю-Лин. — Ще спре кръвта.

Когато свърши, Джес протегна ръце и братовчедка й превърза дланите й с алени памучни ленти.

Едва тогава помогна на младата жена да облече ризата, амфибала и наметалото.

Накрая се отдръпна назад и преценяващо я измери с поглед. После й даде знак да я последва по дългата централна пътека на кръстокуполния храм.

Все още боса, Джес тръгна по гладките варовикови плочи, по които бяха изтъркани две отчетливи ивици. Колко ли поколения пазители бяха извървели същия път?

Там, където във всяка нормална черква се намираше олтарът, дългата пътека свършваше пред гола стена. В средата й имаше двукрила дъбова врата, обкована с желязо. Не се виждаше резе.

Сю-Лин постави длани върху вратата и погледна назад към Джес.

— Джесика, ще следваш като други преди теб. — Думите отново прозвучаха церемониално. — Ще стигнеш по път, който ти е непознат. Ще бъдеш водена по пътеки, по които не си минавала. Мракът пред теб ще бъде превърнат в светлина и счупеното ще бъде поправено. Ще направиш всичко това за нашето Семейство и няма да се отречеш от него.

Тайната. Джес кимна, готова за своето бреме.

Крилата на вътрешната врата се разтвориха.