Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Това е хелиоцентрична слънчева система, следователно датира приблизително от… трети век преди новата ера.

Братовчедка й поклати глава.

Джес сподави раздразнението си.

— За да го датирам по-точно, имам нужда от лаборатория. Колко по-стар може да е този предмет?

— На девет хиляди години.

Думите отекнаха в тихата зала като гръм, разнесъл се след светкавица.

— Невъзможно!

— И все пак е вярно. — Сю-Лин посочи другите сегменти на масата. — Ние предполагаме, че така наречените съзвездия, нарисувани или инкрустирани върху дървените ни маси, всъщност са двуизмерни изображения на триизмерни легла, предназначени за дванайсет различни предмета. Един от тези дванайсет предмета е този метеорит.

— „Предполагаме“?! — Джес неволно стисна артефакта в ръцете си. Нима Сю-Лин искаше да каже, че пазителите не знаят какво всъщност представляват дванайсетте символа?

И тогава, подобно на безброй други преди нея, тя пое своето бреме, научавайки истината.

— Тайната е изгубена и даже пазителите не знаят къде да я търсят — произнесе Сю-Лин.

Айрънуд влезе през люка на извънземния космически кораб.

„Някой ден — помисли си той. — Някой ден…“ После го връхлетя звуковата приливна вълна на казиното и развали илюзията.

Звъняха камбанки, писукаха електронни сигнали, пищяха сирени и във всичко това беше вплетен вездесъщият шум, който професионалистите наричаха „ромолене“ — звънливият танц на монети върху монети, изсипващи се от ротативките в твърдите метални легенчета. Естествено в последно време само няколко автомата на първия етаж на казиното работеха с монети. Повечето бяха с електронни карти, които теглеха долари и центове на малки постоянни суми и от време на време прибавяха големи печалби, но задължително по силата на фино настроени уравнения, гарантиращи малко повече теглене, отколкото прибавяне, освен за неколцина късметлии.

Тъкмо поради тези електронни карти звънтенето на пари, което отекваше около Айрънуд — звукът на богатство, късмет и изпълнили се мечти, — беше запис, илюзия, не по-различна от зелените извънземни сервитьорки със сребърни минижупи, неговите дилъри и крупиета в космически униформи и любимия му елемент: футуристичните архитектурни елементи, напомнящи за вътрешност на фантастичен извънземен кораб.

— Добре дошли, сър!

„Започва се“. Айрънуд кимна на Осман Мирза, управител на неговото „Атлантик Сити Инкаунтърс Казино & Ризорт“. Мършавият младеж в строг черен костюм тичешком си беше пробил път през тълпа от туристи. Подире му пърхаха две главни асистентки с тесни дълги поли и тънки високи токчета, които изобщо не бяха предназначени за тичане. Всички бяха малко задъхани. Както и трябваше.

Айрънуд следваше тактиката никога да не предупреждава своите служители за импровизираните си посещения. Трябваше да са готови да го посрещнат по всяко време.

— Още никой ли не ни е разорил, Ози?

Мирза посочи морето от проблясващи светлини и шумна електронна заблуда.

— Не, сър. Статистическият анализ показва, че сме точно в обичайния ни…

Айрънуд го потупа по хилавото рамо.

— Не ми обръщай внимание, синко. Страхотно се справяш.

— Благодаря, сър — облекчено отвърна Мирза. — Апартаментът ви е готов.

— Знам, обаче първо отивам в Червения салон. Кажи на Младши, когато пристигне.

Мениджърът запремигва и двете главни асистентки плахо се спогледаха.

— И синът ви ли е тук?

— Следи как ще паркират рейса. — Лимузините бяха прекалено малки за вкуса на Айрънуд, затова офисът му се намираше в цял автопарк автобуси. „Като рок звезда на турне“, пишеше в една неотдавнашна статия на „Уолстрийт Джърнъл“. — Съобщи му къде съм. И му кажи, че съм наредил да се яви там моментално. Без странични забежки.

— Както желаете, господин Айрънуд.

Милиардерът се отдалечи, без да обръща внимание на шумните групи мечтатели, които го обогатяваха със залаганията си, осъществявайки собствената му мечта. „Някой ден…“

Официално Червеният салон беше най-малката от шестте главни зали за залагания в „Атлантик Сити Инкаунтърс“. В него се влизаше от коридор, който само обикаляше около няколко скъпи магазина и затова изглеждаше като допълнително добавен в иначе прецизно проектирания комплекс. В резултат Комисията за контрол на казината в Ню Джърси прие без излишни въпроси твърдението, че Червеният салон не се използва като постоянна зала за залагания, а като „експериментален център“, както го определи ръководният екип на Айрънуд. Място, където се изпитват нови игри и технологии. Естествено това изискваше същата система за сигурност като на самото счетоводство на казиното.