Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Страхотна идея. Всъщност Франк работи по това още откакто намерихме третия обект. — Тя се обърна към един от екипа. — Франк? Би ли дошъл тук?

Франк Биън неохотно се помъкна към тях. Нисък и брадат, той носеше оръфани дънки, сандали и зелено-кафява фланелена риза. Айрънуд си помисли, че май никога не го е виждал с други дрехи.

— Как върви?

— Още нищо.

Кийша се усмихна окуражително на мрачния математик.

— Обясни на човека, Франк.

— Ами първият обект, индийският, е в речна долина. Навътре в сушата, на малка надморска височина. Когато е бил построен, до него се е стигало по вода. Вторият е в Андите. Много нависоко. Много навътре в сушата. Не може да се достигне по вода. Третият е в Южния Пасифик. Някога е бил над морското равнище. На остров. Достижим само по вода. — Франк се извърна, като че ли се срамуваше от неуспеха си. — Засега не сме открили нещо, което да ги свързва, освен че трите колонии имат еднакъв план.

— Добре, Франк, това е всичко — каза Кийша. Връщай се на работа.

Той кимна и се затътри към компютъра си.

Айрънуд нарочно криеше някои подробности от екипа, въпреки че хората му знаеха най-важното, което им трябваше. И сега той напомни на Кийша един от тези детайли.

— Не забравяй, че установихме еднакви планове и сходни артефакти и в трите колонии.

Каменните маси в индийския и перуанския обект бяха почти еднакви. Според Мерит маса с подобна големина имаше и в подводния обект в Полинезия. Освен това — двата черни метеорита от Индия и Полинезия. Всеки с идентична карта на Слънчевата система.

Кийша го погледна замислено.

— Няма съмнение, че колониите са построени от едни и същи хора. Обектите в Индия и Перу имат само неколкостотин години разлика. Предполагам, че и датировката на полинезийския ще се окаже подобна. Нищо чудно, че откриваме в тях еднакви артефакти. — На устните й заигра закачлива усмивка. — Все пак няма ли да ни разкриете какви всъщност са тия артефакти?

Айрънуд й намигна, давайки й да разбере, че това категорично няма да се случи.

— Както съм ти казвал и по-рано. Мебели и релефи.

Тя не настоя.

— Както и да е, въпросът е, че…

Разнесе се предупредителен сигнал и Кийша млъкна. Главната врата щеше да се отвори.

— Продължавай — успокои я милиардерът. — Младши е.

— Въпросът е, че още не сме открили общия фактор, който обяснява защо обектите са построени на съответните места.

— Ами обекта в Перу? Той не е много далече от Мачу Пикчу. Това е свято място. Наблизо не минават ли някакви лей линии? Линиите на земната енергия? Може би същите линии го свързват с обектите в Индия и Южния Пасифик?

Тази версия му звучеше логично, но не очакваше да се приеме добре от екипа. И се оказа прав.

— Ако изобщо съществуваше такова нещо като тия мистични лей линии, геолозите и физиците с радост щяха да пренапишат природните закони по отношение на Сидона, Гластънбъри, Рослин и кой знае още кой загадъчен обект — заяви Кийша. — А пък аз непременно щях да проверя дали не минават близо до колониите.

— Само че такова нещо не съществува, така ли? — включи се в разговора току-що влезлият Младши. Айрънуд надуши причината за закъснението на сина си — явно се беше отбил в някой бар или по-скоро бе отмъкнал чужда поръчка от таблата на някоя сервитьорка.

— Искам да кажа, че ако действително има явления като лей линии или земни енергийни линии, тяхното съществуване трябва да се потвърди по съответния научен начин. Дай ми доказателства и ще си променя мнението.

Айрънуд се усмихна. Кийша ръководеше екипа му именно заради тази си интелектуална непредубеденост. Не беше съгласен с нея само по въпроса за въпросните научни начини.

Синът му обаче беше друг въпрос — тук нямаше какво да се направи.

— Чакат те от охраната, Младши. Новак ще ти определи смените. Вземи си кафе по пътя натам.

Милиардерът видя негодуванието в очите на сина си — обичайната му реакция към родителските заповеди, — но Младши се насочи към изхода и излезе без повече коментари.

— Ей, шефе — неочаквано каза Кийша, — ако имате време, можем да ви покажем нещо ново, с което експериментираме. Още нямаме резултати, но нищо не се знае.

Айрънуд засия. Обожаваше новите неща.

— Какво сте измислили?

Кийша го заведе при най-големия дисплей в залата — с диагонал два и седемдесет — и го завъртя така, че да не се вижда от входа. Взе дистанционно с голям тъчскрийн и го докосна няколко пъти.

— Преди малко споменах Гластънбъри.