Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Екранът се промени и той запремигва от изненада. Скритата дълбоко под руините постройка беше пет пъти по-голяма от мегалитна гробна камера: нещо повече, стените й бяха удивително прави и всички ъгли бяха точно деветдесет градуса.

— Каква е дълбочината? — Докато чакаше отговора, той неволно затаи дъх.

— Двайсет метра. Познахте ли вече какво е това?

Айрънуд трескаво размишляваше. „Двайсет метра. Трябва да е на хиляди години. Обаче строежът е съвършен. Сякаш е нещо ново и…“ И тогава се сети.

— Бомбоубежище.

Той заразглежда подземната постройка с интерес, не със съжаление. Червеният салон се намираше под толкова строга охрана тъкмо заради системата, която Кийша току-що беше използвала, за да разкрие бомбоубежището. ГСРСА. База данни „Глобална среда чрез радари със синтезирана апертура“ на военновъздушните сили на САЩ.

ГСРСА беше неговата новопридобита рожба за двайсет милиона долара, родена от безпрецедентна военна технология за дистанционно сондиране, изпитана за пръв път от две космически совалки през 80-те години на XX век. Впоследствие се бяха развили две нейни форми: едната публична, а другата строго секретна.

Официално ГСРСА се използваше за създаване на топографски карти и наблюдение от космоса на морските равнища и земетръсните движения. Съединените щати обаче бяха разработили секретна сателитна разузнавателна система: ИМПЕРИЯ, мрежа от свободно летящи съзвездия от радиолокатори и спътници. Те не само можеха да заснемат с изумителна резолюция земната повърхност нощем и през облачна покривка, но и да проникват под повърхността в търсене на подземни съоръжения и изобщо всичко, което можеше да се скрие на няколко метра под земята — и на много по-голяма, дълбочина, ако се приложеха съответните методи за анализ на данните.

ГСРСА представляваше най-голямата съкровищница на разузнавателна информация, създавана някога.

Сега той притежаваше нейна версия.

— Най-вероятно е от петдесетте години — прибави Айрънуд. — За защита на местните власти в случай на атомна война.

— Оптимисти — усмихна се Кийша. — Както и да е, ето го и триизмерния модел, който създадохме въз основа на десетсантиметрови разрези.

Пред хипнотизирания му поглед очертанията на бомбоубежището сякаш се издигнаха от екрана и се завъртяха, образувайки триизмерна реконструкция. Виждаше се куполовидният покрив, дори размазани силуети на койки, бюра и вътрешни стени.

Тази измамно проста демонстрация на технически възможности имаше дълбоко значение. Като използваха огромното количество информация в откраднатата база данни ГСРСА, можеха да създадат подобни изображения на всяко секретно укритие за подводни лодки на американския флот, на всяка секретна ракетна установка на военновъздушните сили, на всяко секретно укритие, построено за защита на избрани държавни ръководители, за да бъде гарантирана непрекъснатостта на властта в случай на война или природно бедствие. Само трябваше някой — или някоя страна — да е в състояние да си позволи компютърната система, необходима за тяхното издирване, и да разполага с достъп до алгоритъма, позволяващ извличане на изумителни детайли от нещо, което повечето специалисти биха определили като обикновени „фонови смущения“.

Айрънуд обаче не мислеше за правните и моралните последици от своята придобивка. Естествено военновъздушните сили знаеха, че е направено незаконно копие на базата данни ГСРСА, и милиардерът не се съмняваше, че вече се води разследване на високо равнище. Не хранеше и надежди, че ще успее да се измъкне.

Той участваше в надбягване и единственият начин да се спаси от изгнаничество или затвор беше да открие нужното му доказателство, за да дискредитира властите, преди те да открият нужното им доказателство, за да го арестуват.

Нямаше представа колко ще продължи това надбягване. А тъкмо сега, на сигурно място в Червения салон, при екипа си, това не го интересуваше. В ума му отново заплуваха мечти.

Някой ден, каза си Айрънуд, щеше да изобличи пред целия свят лъжите на властите и да покаже истината, която те криеха. В крайна сметка каква полза от огромното богатство, ако не направеше света по-добро място за живеене? Свят без тайни.

Четири дни по-късно ръцете още я боляха.

На дясната си длан Джес Макклейри носеше яркозелен еластичен бинт. Пет шева. Лявата беше обездвижена с дебела бяла превръзка, от която се подаваха само палецът и върховете на пръстите й. Девет шева. Въпреки това физическите болки не я измъчваха толкова, колкото душевните, и не знаеше как да се справи с това.