Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Джес вече знаеше за двамата „братовчеди“, които щяха да останат в резерва, докато й се родят деца: дванайсетгодишно момче в Атина и деветгодишно момиче в Барселона.

— … или затворена — прибави Сю-Лин.

Затворена ли? Не беше чувала за това. Обзе я тревога.

— Случвало ли се е?

— Когато се е налагало.

Тя затвори книгата и отговори искрено, като грижливо подбра думите си.

— Никога няма да предам Семейството.

— Точно така. Няма.

След малко Сю-Лин наруши последвалото неловко мълчание.

— Чувстваш ли се готова да се завърнеш в света?

— Да. — След разкритието в светилището и престоя в медицинския кабинет в сградата Джес беше спала близо двайсет часа. Последвалото тридневно чистилище, прекарано между централата на Фондацията и библиотеката, й беше предостатъчно.

Братовчедка й плъзна твърд кафяв плик по масата.

— Добре. Първата ти задача.

Джес го отвори. Вътре имаше голяма цветна фотография, очевидно увеличена снимка от шофьорска книжка. Красив млад мъж, двайсетинагодишен, с дълга тъмна коса и необикновени очи. Бял, но чертите му предполагаха някакъв смесен произход: индиански, китайски… Не можеше да определи.

— Кой е този?

— Казва се Дейвид Уиър. Работи в генетична лаборатория на въоръжените сили на САЩ. И на частно — за Холдън Айрънуд.

— С какво се занимава?

— Тъкмо това трябва да научиш.

Джес се сещаше само за една причина Сю-Лин да й възложи такава задача.

— Той има ли нещо общо с убийството на Флориан?

— Възможно е. — По-възрастната жена й подаде два листа: адреси, телефонни номера, описание на колата на Дейвид Уиър.

— За част от разходите му плаща същата компания, която организира експедициите на Айрънуд.

— Откъде знаеш?

— Айрънуд ни изненада в Индия, после в Перу. Не искахме да се случи пак, затова Емил постоянно следи компанията, особено когато взимат под наем самолети и кораби и назначават водолази, пилоти и така нататък от името на Айрънуд. Така научихме за експедицията в Южния Пасифик. Затова и Флориан ги настигна за няколко дни, а не след няколко месеца.

Сю-Лин посочи фотографията.

— Само че този човек не е участвал в експедиции. Никога не е напускал Съединените щати. Няма публикации в списания. Неговите разходи обаче се изплащат от същата компания. Ако има някаква връзка с експедициите на Айрънуд, трябва да научим каква е тя.

Джес се вгледа в снимката на младежа, заинтригувана от странната форма на очите му.

— В областта на генетиката ли работи?

— С това се занимава неговата лаборатория. Той е лаборант. Нископоставен служител.

— Археология и генетика. Има ли вероятност Айрънуд да е намерил останки в някой от храмовете?

Сю-Лин поклати глава.

— Нямаше данни за такова нещо нито в Индия, нито в Перу, а полинезийският обект е под вода от хиляди години. Никое тяло не би могло да се запази при такива условия.

Джес прегледа разпечатките. Какъвто и да беше, Дейвид Уиър като че ли нямаше особени постижения.

— Всеки може да проучи този човек, Сю-Лин. Бих предпочела да отида в Южния Пасифик и лично да видя храма.

— Ще идеш. По-късно. Организираме експедиция до атола, с въоръжена охрана.

Джес понечи да възрази отново, но братовчедка й вдигна ръка.

— Помисли за случилото се, Джесика. Може да има различни причини за гибелта на Флориан при храма. Възможно е даже да е замесен Айрънуд. Но атаката срещу теб … Трябва да осъзнаеш какво означава това за нас.

„Какво означава ли?“ Мина известно време, докато я осени.

— Аз съм нейна наследница.

— Точно така. Всички от Семейството знаят, че има дванайсет пазители, всеки от които с по двама-трима потенциални наследници.

— Всички от Семейството… — Изведнъж я побиха тръпки.

— Никой извън Семейството няма представа, че съществуват пазители, камо ли кой ще ги наследи.

— Освен ако някой от Семейството… — Гърлото й се сви. — Какво ще правим?

— Ще запазим подозренията за себе си и ще действаме колкото може по-бързо, за да изпреварим виновника. Емил ръководи вътрешното издирване и никой не знае подробностите. — Сю-Лин се изправи. — Ще уредя пътуването ти.

Джес кимна. Беше преглътнала всичките си възражения.

В Семейството имаше предател.

В небето профучаваха самолети от международното летище на Атлантик Сити и светлините им проблясваха в пролуките между тежки облаци с цвета на нощното небе. Двигателите им звучаха глухо на фона на гръмотевиците, които отекваха от юг. Единственото, което се движеше и издаваше шум в индустриалния парк, беше самотен техник от кабелна телевизия, абсолютно неуместен в такава обстановка.