Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Беше се върнала на последния етаж в сградата на фондацията „Макклеъри“, на същото недостъпно място, където десетте пазители я бяха приветствали по сателитна връзка. Ала в библиотеката на Фондацията почти нямаше следи от такава техника.

Три компютърни терминала, скрити под капаците на старинни бюра в една изолирана ниша, осигуряваха на изследователите от Семейството пълен достъп до дигиталния архив на Макклеъри в Австралия. Този жест към двайсет и първия век обаче беше дискретен, сякаш компютрите бяха само някаква преходна мода.

В останалата част от библиотеката властваха огромни стелажи и шкафове, до чиито горни лавици можеше да се стигне само със стълби на колела. Обстановката се допълваше от старинни месингови лампи със зелени стъклени абажури, стенни драперии в убити тонове, масивни орехови маси за четене и столове с високи облегалки и зелена кожена тапицерия. Навсякъде се носеше тежката миризма на стара хартия и полирано дърво. Несъмнено място за правене на наука, а не за отмора.

Джес не беше в настроение нито за едното, нито за другото. Седеше сама на дълга маса, на която имаше една-единствена книга, все още неразтворена.

Като пазителка вече имаше достъп до всички заключени шкафове, запазени само за Дванайсетте. Но въпреки многовековните поредици от списания и тайни съчинения, с които можеше да разполага, включително археологическите дневници на леля й, днес Джес свали от лавиците том, който беше чела като тийнейджърка: „Изгубените съзвездия и зодиакални предания на Семейството, тяхното съдържание и значение“ от Пърсивал Лоуъл, директор на обсерваторията във Флагстаф, щата Аризона, извънреден професор по астрономия в Масачузетския технологичен институт, член на Френското астрономическо дружество и така нататък.

Заслугите на Лоуъл бяха легендарни. Прочутият американски астроном не само бе допринесъл за научните цели на Макклеъри, но и бе насочвал обикновената наука към по-безопасни области, които не влизаха в сблъсък с дейността на Семейството. В началото на миналия век той бил трети в списъка на наследниците на пазителя на неговия род, но така и не бил призован да служи. Заради научните му успехи обаче го приели сред сто четирийсет и четиримата, които знаели истината за Първите богове и тяхното Обещание.

— Виждам, че си се завърнала към класиката. Може ли? — Сю-Лин посочи стола от отсрещната страна на масата и седна едва когато Джес й кимна. — Отначало всички се измъчваме. Не е лесно да откриеш, че онова, което цял живот се готвиш да пазиш, не съществува.

— Но то съществува!

Сю-Лин изненадано вдигна вежди.

— Моля?

— Тайната някога е съществувала, нали? Първите богове са я дали на нашите предци, или поне са натоварили предците ни да я пазят.

— Както гласят нашите предания. — Поредната церемониална фраза, която имаше смисъл само за членовете на Семейството.

— Значи ние просто… сме се издънили. Изгубили сме Тайната. Но тя все още съществува. Следователно може да бъде открита.

Сю-Лин я погледна като мъдра майка, която е чула чедото си да развива глупава, нелогична теория.

— Търсили сме хиляди години, Джесика. Тайната е изгубена окончателно.

Джес прокара пръсти по изтърканата кожена подвързия на тома на Лоуъл. Беше издаден частно, както всички книги и брошури на Семейството. В този случай — през 1908-а в Ню Йорк. На корицата беше щампован туарегски кръст.

— Храмовете също са били изгубени в продължение на хиляди години. — Тя вдигна очи и видя, че Сю-Лин се смръщва за миг. — А ето че ги открихме.

— И какво от това? — попита Сю-Лин. — Храмовете в Индия и Перу са ограбени много преди появата на Айрънуд. Сега, когато вече си една от нас, мога да ти кажа, че Флориан е намерила в полинезийския обект втора карта на Слънчевата система, същата като онази в Храма. Но само това. В момента сигурно е в Айрънуд. Онази, която ти показах, е при нас, откакто имаме писмени сведения. — Изражението й остана съчувствено, но твърдо. — Каквито и указания да са пазили някога онези руини, вече ги няма. Семейството трябва да продължи нататък.

— Не сме изпълнили свещения завет на Първите богове и просто трябва „да продължим“, така ли? Накъде?

— Това ще решиш сама. Препрочети нашите Предания. — Сю-Лин потупа стария том на масата. — Както и тази книга. Написаното в тях може да се възприема по различни начини. Някои от нас вярват, че Тайната, която са ни дали Първите богове, не е цел, а процес, начин на живот. Затова ги тачим, като живеем така, както са ни учили — стремим се към знание и го съхраняваме. — Тя се отпусна назад, лицето й показваше, че очаква подчинение от по-младата жена. — Така аз продължих напред.