Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Чан провери записките в дневника си — здраво подвързан бележник с разчертани и номерирани страници.

— Айрънуд се обади на мобилния номер на обекта в двайсет и един и петдесет и седем, сър. Разговаряха в продължение на…

— Час и шест минути — прекъсна го Лайл. „Я да ги видим тия хлапетии как ще го сметнат без калкулатор!“

— Точно така — потвърди Чан. Поне не звучеше изненадан.

Лайл погледна екрана и заразтрива скованото си коляно — поредното нежелано напомняне за положението му на ветеран. Напоследък дъждът не му беше приятел.

На монитора се появи мъгляво и трептящо инфрачервено изображение на Дейвид Уиър в неговата „лаборатория“ — едно от най-малките помещения в склада оттатък улицата. Според плановете на сградата, които Роз Марано получи от градския архив, Уиър наемаше сто и два квадратни метра, приблизително колкото малка къща с две спални — очевидно достатъчна площ, за да побере оборудването, необходимо му да търси марсианците на Айрънуд.

За четиринайсетте дни, след като напусна ДНК лабораторията на въоръжените сили, Дейвид Уиър беше получил доставки с компютърна и лабораторна техника на стойност около 130 хиляди долара, платена изцяло от филиал на „Айрънуд Медикал Имиджинг Системс“.

През същия период Лайл и неговите хора усърдно бяха следили всеки негов телефонен разговор, есемес и имейл. За тяхно разочарование засега всичко се вписваше в сделката, която Уиър и Айрънуд бяха сключили във вашингтонския хотел: малкият трябваше да търси така наречените нечовешки ДНК секвенции в генетичните банки с данни за милиони хора. Онази среща и онзи първи разговор, както и всички следващи, бяха също толкова странни. Тайни колонии. Конспирации на държавно равнище.

Лайл беше убеден, че това е димна завеса, скриваща нещо по-практично: истинските цели на Айрънуд. Милиардерът сигурно използваше Уиър за отвличане на вниманието — като асистентка на фокусник. Така или иначе, независимо дали се беше замесил съзнателно, или бе неволна пионка, малкият си оставаше съучастник — а съучастниците можеха да се обръщат едни срещу други.

— Включи звука — нареди Лайл. Трябваше да се съсредоточи върху нещо друго, за да не обръща внимание на неудобната обстановка и тясното пространство. Във вана беше горещо и сухо заради електрониката и нямаше място да изпъне измъчващия го крак.

Чан натисна някакъв ключ и през решетката над таблото му се разнесе ядосаният глас на Уиър. В същото време на един малък екран се появи бързо движеща се зелена линия, визуално картираща двата записвани гласа.

Лайл се отпусна назад.

Димната завеса на Айрънуд не можеше да трае вечно. Все някога някой щеше да допусне грешка.

Винаги някой допускаше грешка.

— Понеже еволюцията се развива случайно — тросна се Дейвид. — Затова. — Преди Айрънуд да успее пак да го прекъсне, той притисна телефона към ухото си и продължи на един дъх: — Тъй че не е възможно милиардите… не, нека са трилиони случайности, довели до еволюцията на човека на Земята, да са се повторили по абсолютно същия начин на друга планета.

Дейвид пое дълбоко дъх и се отпусна в паянтовия канцеларски стол, който беше довлякъл до импровизираното си бюро. Червените тухлени стени на новата му лаборатория бяха покрити със сажди, напуканият бетонен под също не блестеше от чистота. От високия три и половина метра таван висяха стари флуоресцентни лампи, които жужаха и мъждукаха, обливайки всичко в бледозеленикава светлина.

Намираше се на половин час и на цял свят разстояние от луксозното казино на Айрънуд в Атлантик Сити: достатъчно близо, за да е удобно, и достатъчно далече, за да не струва много пари. „Оферти за милиардери — помисли си Дейвид. — Айрънуд или е забогатял, като се е стискал, или пък така е запазил богатството си.“

— Тоя аргумент има две слаби места, Дейв — отбеляза Айрънуд.

— Само две ли? — Той се опита да скрие яда си. Постоянните обаждания на Айрънуд му пречеха да работи. Но милиардерът все пак спази думата си и плати за оборудването, което бе поискал.

— Първо, ти предполагаш, че самата биология е сляпа. Но трябва да признаеш, че е възможно тя да се подчинява на закони като всяка друга наука — универсални закони. Искам да кажа, че звездите се образуват там, където се събира достатъчно водород, нали така? И нито мястото, нито времето е от значение. Защо? Защото такива са законите, на които се подчинява водородът. Тогава защо това да не може да се отнася и за живота? Ами ако по силата на биологичните закони само РНК и ДНК могат да носят генетична информация?