Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Здесь есть возможность читать онлайн «Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2012, ISBN: 2012, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

12-те вятъра: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «12-те вятъра»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Една конспирация на девет хиляди години…
Епична надпревара за разбулване на най-голямата загадка в историята.
Безмилостен убиец дебне край археологически разкопки на морското дъно до уединен тихоокеански атол. Целта му е да занесе на своя работодател, милиардера индустриалец Холдън Айрънуд, невероятен артефакт, доказващ астрономическите познания на цивилизация, изчезнала преди хилядолетия.
По същото време в ДНК лабораторията на въоръжените сили в Мериленд младият учен Дейвид Уиър рискува свободата си, за да открие шепа хора, между които няма нищо общо, освен нечовешките им гени — каквито притежава и самият той.
Авторите на бестселъри Джудит и Гарфилд Рийвс-Стивънс ни поднасят своята уникална смес от безпощадно напрежение и свръхмодерни научни открития в едно поглъщащо приключение. Сюжетът обхваща хилядолетия от човешката история; задъхано препуска от отдавна погребани руини в Корнуол и казината на Атлантик Сити до забравени пещери, пазещи смайващо откритие, което ще разбули истината за човечеството.
„Дванайсетте вятъра“ е зареден с адреналин и бясно действие трилър, който надхвърля невероятните теории за древни астронавти и потънали империи, предлагайки стряскаща нова идея за раждането на човешката цивилизация.

12-те вятъра — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «12-те вятъра», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Значи не смятате, че всичко е започнало тук, така ли? — попита го Дейвид. — Тая първа цивилизация?

— Как може да възникне цивилизация на Антарктида? — възрази милиардерът.

— Ами стенописите? — настоя Дейвид. — Когато са нарисувани, земята не е била напълно скрита под леда. Всъщност, както се повишава температурата на планетата, след по-малко от век на Антарктида сигурно няма да остане лед.

— Не ми излизай с тия идиотщини за глобалното затопляне — предупреди го Айрънуд.

— Не казвам защо има затопляне, само констатирам факта. Ледът на целия континент се топи . — Той погледна Джес. — Ти на какво мнение си? Знаеш много за древния климат. На Антарктида някога било ли е толкова топло, колкото го представят стенописите?

На нея й се искаше да изкрещи, че си губят времето в празни приказки, макар да знаеше, че не могат да направят нищо, докато Лайл и Марано не ги повикат.

— Не. — Тя веднага се поправи. — Освен ако… няма съмнение, че Централна Антарктида е заледена от милиони години, но на Антарктическия полуостров климатът е по-мек. Преди десет хиляди години, след поредната ледникова епоха… морското равнище е било толкова ниско, че никой не знае какво е било влиянието му върху дълбокоокеанските течения — а тъкмо те определят местните климатични условия. Следователно при други характеристики на теченията е възможно тази малка част от континента да е била обитаема целогодишно. Но не задълго — за няколко века, най-много хилядолетие.

— За хиляда години може да се случат много неща — отбеляза Дейвид.

Лайл слизаше бавно и с всяка крачка се питаше какво прави там.

Арестуването на Айрънуд беше правилно. То оправда кошмарната логистична подготовка на тази операция, възможна единствено защото осъденият сам уреждаше собственото си погребение. Но на повърхността се бе водил бой. Имаше жертви. Ако не се отдалечаха оттам до сутринта, щяха да загинат.

И за какво?

Заради археологията ли?

Искрено съжаляваше, че е харесал идеята. Най-много съжаляваше, че взе Роз със себе си. „Най-далечната ни командировка“, беше казала тя. И с нетърпение я очакваше.

На сто трийсет и осмото стъпало лъчът на фенерчето му освети пода. На сто и четирийсетото видя единствения отвор в облата стена, който водеше към мрака. В кулата на стълбището нямаше къде да се скрие човек. Засадата трябваше да е навън.

Лайл спря на последното стъпало и насочи фенерчето си към отвора. Лъчът потъна като в бездна. Каквото и да имаше там, то беше огромно.

— Готова ли си? — прошепна той.

— За всичко — тихо отговори Роз.

Агентът запамети разположението на тясното пространство пред най-долното стъпало и угаси фенерчето си.

Направи три крачки с протегната напред ръка и докосна каменната стена точно в момента, в който очакваше. После бавно плъзна дланта си надясно и напипа отвора.

След това се заслуша. Не чу нищо.

— Настрани, плътно до стената — прошепна той на партньорката си.

Тя мина зад него и опря лявото си рамо в стената.

Лайл прибра пистолета в канадката си и с плавно движение включи фенерчето, хвърляйки го надясно през отвора.

То се превъртя във въздуха, осветявайки пода навън, ала нищо друго — нито стени, нито таван. Затъркаля се, залюля се напред-назад и спря. Лъчът му следваше тези движения и накрая замря под ъгъл от деветдесет градуса спрямо отвора.

Лайл не изчака онзи отвън да реагира. Повтори маневрата с второ фенерче, този път наляво.

Когато падна на пода, лъчът му сочеше обратно на отвора.

Лайл си съблече канадката, вдигна ципа и я протегна точно пред вратата. После бавно я завъртя, леко я върна назад…

Бум!

Рамото й избухна с взрив на вата, осветен от искрите, вдигнати от рикоширащия нагоре по стълбището куршум. Почти моментално, все още заслепен от проблясъка, Лайл пусна канадката на пода. Фенерчетата хвърляха достатъчно светлина и противникът им, чиито очи бяха свикнали с мрака, беше видял бялата камуфлажна дреха. Не много добре, но достатъчно, за да знае, че фигурата е там.

Нов гърмеж и дъжд от рикошетни искри. Канадката подскочи и… Роз ахна.

— В крака. — Лайл чу шумоленето на канадката й. Партньорката му се беше свлякла на пода. — Уф, мамка му — изсумтя тя.

Отвън се разнесе стържене.

— Шшт… — почти безшумно я предупреди агентът. Роз дишаше ускорено. Болеше я.

Нови стъпки. Противникът им се приближаваше, за да провери жертвата си.

Лайл потърси с ръка лицето на Роз и притисна пръсти към устните й. Долови вибрации на безмълвен стон. „Моля те, Роз… моля те…“ Не биваше да говори точно сега.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «12-те вятъра»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «12-те вятъра» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джудит Ривз-Стивенс - Пепел Эдема
Джудит Ривз-Стивенс
Джудит Ривз-Стивенс - Перемещенный
Джудит Ривз-Стивенс
libcat.ru: книга без обложки
Аркадий Стругацки
Карлос Сафон - Сянката на вятъра
Карлос Сафон
Джудит Рийвс-Стивънс - 12 те вятъра
Джудит Рийвс-Стивънс
Джудит Ривз-Стивенс - Прима Мемори
Джудит Ривз-Стивенс
Патрик Ротфусс - Името на вятъра
Патрик Ротфусс
Отзывы о книге «12-те вятъра»

Обсуждение, отзывы о книге «12-те вятъра» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x