Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Каквото и да бяха, помисли си Джес, изглеждаха малки, бели и имаха неправилна форма. Може би далечни платна. Може би… сняг и лед. Дали затова бяха нарекли континента Белия остров? „Щом Първите богове са имали храмове по целия свят, защо са се завърнали тук?“

— Когато са нарисувани стенописите, тук е било студено — отвърна тя. „Вгледай се по-внимателно — помисли си. Макар и различно, това място принадлежеше на Семейството. — Какво го прави особено?“

Дейвид насочи фенерчето си към средата на залата.

— Няма маса.

Джес отиде в центъра на помещението, където трябваше да се намира масата. Вместо това там имаше метален диск с диаметъра на каменна маса, но дебел само два и половина сантиметра, покрит със символи като онези на вратата.

— Някакъв капак? — Дейвид застана до нея с фотоапарат в ръка.

Младата жена плъзна лъча на фенерчето си около диска. И по праха, трупан в продължение на хилядолетия, видя стъпки .

Пресни. Водеха към диска и изчезваха там.

— Не сме сами — каза Лайл и извади пистолета си.

Мерит чу гласовете и следвайки картата си, бързо стигна до двукрилата врата на кръглата съкровищница. Тихо и предпазливо отвори едното крило само колкото да се провре вътре, после се насочи към центъра на помещението.

Нямаше маса — но кръглият капак в центъра на залата беше повече от достатъчен. Дискът се оказа кух и той го вдигна лесно. Отдолу имаше каменно стълбище, виещо се в кула от каменни блокове.

Вмъкна се през отвора и затвори капака над себе си. После продължи спускането си, като се опираше на облата стена, за да облекчи натиска върху болния си глезен.

Сто четирийсет и четири стъпала по-надолу стигна до тесен проход в стената. Мина по него и излезе на пътека от каменни блокове, водеща към мастиленочерните дълбини. Лъчът на фенерчето му освети естествена пещера с необикновени метални стойки, високи над три и половина метра, върху които имаше широки и плитки метални паници. Стойките фланкираха пътя, редувайки се през петнайсет метра от двете страни, докъдето стигаше светлината.

Мерит влезе в пещерата и направи ново откритие. В основата на каменната кула, която обгръщаше стълбището, бяха пръснати купчини въглени, сякаш там са горели множество отделни огньове. Сред тях бяха натрупани дрехи, като че ли на това място бе имало лагер.

После се разнесе металическо стържене, което го накара да замръзне на мястото си. Метал върху камък. Онези, които вървяха след него, слизаха по стълбището.

Той се усмихна.

Идеалното място за засада.

Бързо зае позиция на шест метра от прохода в стената на кулата и угаси фенерчето си. Мигновено се възцари пълен мрак.

Спомни си предишния път, когато се намираше в такава ситуация — в подводната зала в Южния Пасифик.

И сега всичко щеше да мине добре.

— Аз ще вляза пръв — заяви Лайл.

Марано възрази.

Джес слушаше спора между двамата агенти, но не се намесваше.

— Сериозно, Джак, оня, дето е слязъл пръв, чака долу да очисти всеки, който е достатъчно глупав да го последва.

— Това ще съм аз — отвърна Лайл. — Имам пистолет.

— Сериозно — повтори Марано. — Аз съм дребна и бърза, нека привлека огъня и ти ще го ликвидираш.

— Знам си работата, Роз.

— Шефе…

Той се пресегна и я хвана за ръката.

— Дай ми фенерчето си. Не ми пука дали ще го прострелят.

Марано се подчини и Лайл го прибра заедно с това на Дейвид в един от джобовете на канадката си.

Агентът се спусна на първото стъпало от спиралата, после спря и се обърна към партньорката си.

— Стой наблизо и пази тишина. Не слизайте, докато не ви кажа, че е чисто.

— А ако не ни кажете? — попита Джес.

— Тогава не слизайте. Върнете се, откъдето дойдохме. Изровете радиостанцията и се отдалечете колкото може повече, преди да е настъпило утрото.

Дейвид и Айрънуд срещнаха погледа на Джес. Никой от тях нямаше да си тръгне, преди да е видял какво се крие долу.

Следван от Марано, Лайл заслиза по стълбището. След няколко секунди разсеяната светлина от фенерчето му постепенно помръкна. Джес се вторачи в мрака. Искаше й се тя да води, но знаеше, че агентите трябва да слязат първи.

Дейвид се обърна към нея.

— Според теб каква е връзката между това място и храмовете на твоето семейство?

Айрънуд я изпревари.

— Тая структура ми изглежда по-древна, Джесика. — Докато говореше, той посочваше различни детайли с лъча на фенерчето си. — Виждаш ли? Камъните са по-големи, не са толкова прецизно издялани, колкото в Индия и Перу. Погледни най-горните стъпала на стълбището. Виждаш ли колко са изтъркани? По тях са се качвали и слизали векове наред. В нито една от другите колонии няма такова нещо. Построени са много отдавна, но не са използвани дълго.