Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Сам си беше виновен, по дяволите. Макклеъри се появиха в Корнуол само защото Младши им е казал къде е обектът!

— Лъжеш! — Айрънуд се хвърли напред и Мерит вдигна пистолета към главата му.

— Младши им снасяше още откакто се изпусна къде е индийският храм.

Милиардерът се обърна към Джес.

— Вярно ли е?

— Знам, че нашите хора търсеха източници. Нямам представа дали синът ви е бил сред тях.

— Беше — кратко и жестоко се изсмя Мерит. — Първо се напи в един неподходящ бар. После им казваше каквото го питаха, защото си мислеше, че ще го убиеш, ако научиш, че заради него ти се е изплъзнал обектът в Индия.

— Никога не бих го направил.

— Несъмнено. Това щеше да е моя работа.

На лицето на Айрънуд се изписа мъка.

— Казвал ми е, че веднъж за малко си щял да го направиш — добави Мерит. — След злополуката, при която убил жена ти.

— Той не беше виновен! Обичам сина си… никога не бих убил човек… никога не съм нареждал на теб да убиваш! — Гласът на Айрънуд трепереше от толкова силно негодувание, че Джес му повярва. Макар да не беше сигурна, че може да му прости.

— „Направи каквото трябва“ — така ми казваше. И аз го правех. — Мерит избърса лицето си с длан и остави кървави следи.

Погледът на Джес се насочи към лявата му страна, над кръста. По бялата му канадка имаше петна и тя забеляза дупка от куршум.

— Всичко това не струва човешки живот, Мерит.

— Продължавай да си го мислиш. Ще правите каквото ви кажа и никой няма да пострада.

— Какво искаш да направим? — тихо попита Дейвид.

— Свалете оня кръст, изнесете го навън и ще ви пусна.

— Добре. — Дейвид стрелна Джес с поглед. Тя го разбра. Ако му се подчиняваха, поне имаха шанс да се измъкнат на повърхността преди началото на бомбардировката.

Айрънуд обаче го познаваше добре.

— Когато му свършим работата, ще ни избие.

— Според мен ще ни избие още сега, ако не се подчиним — възрази Джес.

Тримата се приближиха до кръста с високо вдигнати ръце.

Докато Дейвид и Айрънуд търсеха някакъв начин да повдигнат златната скулптура, Джес пребледня от нахлулия в съзнанието й спомен.

— Не го докосвайте!

Те спряха и изненадано я погледнаха.

— Носещата греда, върху която е кръстът — отдолу има остри шипове.

Дейвид приклекна, насочи фенерчето си нагоре и подсвирна.

— Откъде знаеш?

Тя сви юмрук, спомняйки си тежкото желязно резе на портата на светилището.

— Виждала съм друга като нея.

— Умно момиче. — Мерит стоеше наблизо с пистолет в ръка.

— Вече сте опитали — отвърна Джес. — Искахте да се нараним. — Следващите му думи потвърдиха правотата й.

— Има много начини да го направя. — И преди тя да реагира, Мерит я удари с браунинга си по лицето.

Джес успя да зърне как Дейвид се хвърля към Мерит, но удар с ръкохватката на пистолета го отхвърли назад към металните плоскости.

Тя видя, Мерит да отстъпва, накуцвайки. Глезенът му бе навехнат. Трябваше да запомни това.

Сега срещу Мерит се изправи Айрънуд.

— Хайде, опитай нещо — подкани го убиецът.

— За мен няма да е голяма загуба, нали знаеш. Ако се измъкна жив, утре ще ме пратят в затвора до края на живота ми.

— На право ми късаш сърцето.

— Просто ти обяснявам, че няма какво да губя.

Мерит посочи с пистолета.

— Свали оня кръст, иначе и до затвора няма да стигнеш.

Дейвид се изправи и погледна Джес. Тя му кимна и вдигна ръка към сребърния си кръст.

— Аз имам по-добра идея — каза Дейвид. Когато пристъпи напред, Мерит завъртя оръжието си към него.

Джес спусна ножа в ръката си и се хвърли в атака.

Мерит се обърна към нея прекалено късно. Стреля, но куршумът изсвири някъде нависоко. Тя се приведе, замахна нагоре, острието се закачи за разтворената му канадка и инерцията й ги повали на пода, без ножът й да му нанесе поражение.

Затъркаляха се по каменния път и се удариха в един от мангалите. Мерит се опитваше да смъкне пистолета си към нея, а тя се мъчеше да вдигне ножа си към него. Всеки път щом Дейвид или Айрънуд се опитваха да се приближат, Мерит натискаше спусъка и те бяха принудени да отскачат назад.

После… Мерит се превъртя за последен път и изви ръката й, принуждавайки я да пусне ножа. С още едно претъркулване се озова отгоре й и като крещеше на Дейвид и Айрънуд да се отдръпнат назад, опря пистолета в слепоочието й.

— Само опитайте да се намесите и ще я гръмна на място.

Джес се задъхваше под тежестта му. Пистолетното дуло й причиняваше болка, мисълта за поражението беше непоносима.