Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Складът е пълен! — изкрещя секретарката от бюрото си.

— В мазето тогава?

— Не стъпвам там. Сам си ги носи долу.

В стаята влезе мъж с наднормено тегло, облечен с кафяв костюм от туид, с опънати до пръсване от корема му копчета на сакото. Все още се мръщеше на казаното от секретарката, когато бутна вратата и я затвори зад гърба си. Долният ѝ край се закачи за една гънка на килима.

Герди кихна.

— Наздраве — казахме ѝ едновременно.

Мъжът протегна пухкавата си ръка:

— Деуит Матео, адвокат на леля ви. Моите най-искрени съболезнования. Беше чудесна жена. Учехме в една и съща гимназия — „Брентууд“ — навремето. Преди доста годинки, като се замисля. Поддържахме връзка, откак започнах практиката си тук; засякохме се няколко пъти в онази закусвалня. Виждал съм и вас двамата там. Като бях ученик, бях слаб като върлина. Кажете на Крендал, че обвинявам него за това. — Той сграбчи коремчето си, после си разкопча сакото и седна. — Играех баскетбол тогава, можете ли да повярвате… Джоузефин Гарджъри, прекрасна жена — повтори той.

Държеше папка. Остави я на бюрото, отвори я, прелисти първата страница, и следващата, и по-следващата. Най-отгоре на първата успях да мерна думите „ПОСЛЕДНА ВОЛЯ И ЗАВЕЩАНИЕ“, но не разчетох нищо от следващите. Герди стисна ръката ми.

Матео се прокашля и хвърли бърз поглед към часовника си:

— Чаках още един човек, но така като гледам, няма да се появи. Ще се върнем на това след малко. Нека първо да изгладим формалностите. После ще говорим за конкретните неща. — Той бръкна в джоба на сакото си, извади чифт очила и си ги сложи, след което погледна към мен: — Да започваме ли?

Кимнах.

Той сведе поглед към страниците и зачете:

— Последна воля и завещание на Джоузефин Лора Гарджъри. Аз, Джоузефин Лора Гарджъри, пълнолетен гражданин, живущ на Браунсвил Роуд №1822, апартамент 306, Питсбърг, Пенсилвания, пощенски код 14210, с ясното съзнание за значението на акта, който извършвам, и неговите последици, обявявам това за моя последна воля и завещание. С настоящото обявявам всички предишни завещания и анекси към тях за невалидни. Член първи. Определям Деуит Матео за мой личен представител, който да изпълни последната ми воля, описана в настоящото завещание, и моля да му бъде разрешено да направи това без съдебен надзор и без да плаща съдебна такса. Ако Деуит Матео няма възможност или желание да направи това, то тогава определям Донован Сантийян или Емануел Вени… — Партньорите ми — вметна Деуит. — …за мои лични представители и моля да им бъде разрешено да изпълнят задълженията си без съдебен надзор и без да плащат съдебна такса.

Матео отгърна следващата страница.

— Член втори. Разпореждам на личния си представител да заплати от остатъчното ми имущество всички разноски по лечението на болестта ми досега, административни такси, всички законово изискуеми задължения, всички федерални данъци върху имотите, държавни данъци върху наследството и всички останали държавни такси, наложени поради моята смърт, без да търси възстановяване или да таксува което и да било лице за каквато и да е част от въпросните платени данъци и такси. Също така, ако е необходимо, да заплати разноските по погребението ми в разумни граници, включително подходящ надгробен камък, без за целта да е необходимо да получава съдебна заповед, одобряваща въпросните разноски.

Матео вдигна глава:

— За сведение вече сме се погрижили за това. Не искахме да ви товарим с трудностите по уреждането на погребението. Знам, че и Джо не би искала, затова всички сметки вече са уредени от нашата кантора. Тес се зае с логистиката, в случай че искате да ѝ благодарите. Ще удържим стойността на разноските от наследството.

— Благодаря — отвърнах аз с изтънял глас. Въпреки че си нямах представа откъде ще изровят каквито и да било средства. Банковата сметка на Леля Джо бе изпразнена и закрита преди месеци. Имах малко пари в брой, но не много.

Той продължи да чете завещанието:

— Член трети. Завещавам, поверявам и давам всичките си притежания, известни и неизвестни, на племенника си, Джон Едуард Тач.

Матео направи пауза и прегледа следващата част, преди да продължи:

— Член четвърти. Ако по времето на моята смърт Джон Едуард Тач е все още непълнолетен според законите на щата Пенсилвания, назначавам Елфрида Лийч за негов законен попечител, докато не навърши пълнолетие според законите на щата Пенсилвания.

Герди се наведе към мен: