Джей Баркер - Сърца за изгаряне

След погребението на Леля Джо неколцина дойдоха до апартамента. Крендал осигури сандвичи. Всички бяха притихнали и мрачни.

Дънк си тръгна след около половин час. Имал спешна работа. Една от колите на Крокет го взе от тротоара пред сградата. Герди си тръгна малко след него. Другите приеха това за знак и се изнизаха след нея.

Когато останах сам в апартамента, седнал на ръба на болничното легло на Леля Джо, забелязах смачкан пакет от „Марлборо 100“, натикан между металната рамка и матрака.

Зарових глава в ръцете си и оставих сълзите да потекат на воля.

Иска ми се да кажа, че смъртта през 1993 година се задоволи само с Леля Джо, но ще излъжа. Скоро щяха да последват още хора — двама близки, един не чак толкова… но ужасът щеше да е абсолютно същият.

Запис в дневника 05/03/1993

Обект „Д“ в рамките на очакваните параметри.

Аудио/Видеозапис:

— Защо в задниците на всички днес има тикнат по един бастун? Онзи некадърник Коуди дори ме накара да си покажа пропуска на входа… а ме познава от четири години — мърмори Карл.

Очите на Уорън не помръдват от присъствения списък.

— Днес е станал инцидент.

— Инцидент ли?

— Предполагам, че началниците не са измъдрили как да се справят с него — вместо това са затегнали мерките за сигурност и отново разпитват всички.

— Сериозно? Разпитваха ни преди две седмици. Освен че ядох нещо развалено мексиканско в събота, нямам какво да добавя. Животът ми е страшна скука, майка ми се обажда веднъж месечно и мога да чуя как вилнее в кухнята, пуска перални и върши един Господ знае какво още, докато се прави, че ѝ пука за мен.

— Ами, хм, приготви се да обсъдиш кулинарните си проблеми официално и с подробности. Бях там преди час и ме караха да си спомням за предишните деветдесет дни — какво се е случвало тук, вкъщи, в супермаркета… дори какво съм гледал по телевизията всяка нощ. Все едно бих могъл да си спомня. Случайни въпроси за тривиални неща. Пълна лудост.

— Човек би си помислил, че ще те питат за служебните вещи, които отмъкваш оттук и носиш у вас.

— Взех едно руло тоалетна хартия преди шест месеца — сопва се Уорън. — Едва ли може да се нарече криминално деяние.

— Какво точно се е случило?

Уорън издиша шумно.

— Хлапето е прошепнало нещо.

— Ъ?

— Обект „С“ е бил вътре с него. В един момент той се е навел напред и ѝ е прошепнал нещо.

— Какво ѝ е казал?

Уорън прибелва очи.

— Точно това е проблемът. Никой не знае. Микрофоните не са успели да го уловят.

— Ами докторката? Нали уж чете по устните?

— Според нея е казал на Обект „С“, че я обича.

— Е, че не е толкова зле. Даже е сладурско. Нашето момче така или иначе бе обречено да развие посинели топки в определен момент. Представи си да си тийнейджър, да си заключен в тази кутийка като него, и единственото момиче, което познава… освен докторката де. Хормоните сигурно го побъркват.

— Не ѝ вярват.

— Кой?

— Шефовете. Хибърт беше на смяна и каза, че направо са пощурели. Издърпали Обект „С“ от стаята и я изолирали в 304-та, след което замъкнали докторката на разпит. Направо я разкостили, ако се вярва на онова, което чух. Тя обаче не трепнала. Твърдяла докрай, че единственото, което ѝ е прошепнал, било: „Обичам те“. Казала, че преиграват.

— А момичето добре ли е? Имам предвид, ако ѝ е казал нещо друго, ако е искал да я нарани, би го направил. Уорън свива рамене.

— Изглежда добре. Потвърди, че именно това ѝ е казал — „Обичам те“. Онази Оливър я взе преди половин час и я заведе в къщата.

— Ако всички са добре, тогава защо са се разсмърдели? Защо са всички тези разпити?

Уорън понижава алас.

— Ако се вярва на слуховете, шефовете мислят, че хлапето е дало някаква команда с отложено действие.

— Може ли да го направи? Уорън отново свива рамене.

— Кой да ти каже? Не е като да върви с упътване. Тепърва почваме да разбираме това-онова. Предполагам, боят се, че и хлапето почва да схваща.

— Това пак не обяснява защо са разпитите.

— Мисля, че ги е страх да не го е правил и преди.

— Да е давал „разсрочени“ команди?

— Аха.

— Не е възможно. Освен докторката и момичето, никой не е стъпвал вътре. Не е имал възможност да дава команди. Инак щеше да има запис. Някой винаги гледа.

— Не съм сигурен, но мисля, че затова ме разпитваха за ежедневните ми дейности. Искаха да видят какво си спомням и какво — не.

Карл изведнъж получава прозрение.

— Искат да разберат да не те е накарал да забравиш нещо.