Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Насочих пистолета към него.

— Недей.

Той се усмихна.

— Предпазителят е вдигнат.

— Глоковете нямат предпазители. Остави пушката на земята и отстъпи.

Мъжът се бе порязал, когато падна. От челото му се стичаше кръв. Той не ѝ обръщаше внимание и продължаваше да се усмихва все по-широко. Пушката продължаваше да се вдига.

Стрелях два пъти. И двата куршума го улучиха в стомаха. Опитах да стрелям и трети път, но патроните бяха свършили. Хвърлих празния пистолет. Мъжът погледна надолу към разрастващото се червено петно върху бялото му палто, след което се свлече на колене. Пушката падна до него. Сграбчих я.

Бутилката уиски излетя от вратата на стаята покрай главата ми. Зад импровизирания фитил се носеше огнена следа. Експлодира върху покрива на ескалейда в средата на паркинга. Пламъците се разпростряха по покрива на возилото, независимо от дъжда. Мъжът, който говореше по телефона, отскочи встрани и се скри от погледа ми.

Стела се затича по стълбите. Раницата ми подскачаше върху рамото ѝ.

— Давай!

Последвах я с насочена напред пушка.

Трети мъж, облечен в бяло, чакаше на края на стълбището. Цевта на пушката му се подаваше изпод белия му тренчкот и сочеше право към мен.

Стела тръгна към него, като постепенно ускоряваше крачка. Свали ръкавицата от дясната си ръка и посегна. Лицето му пребледня и той се прицели в нея.

Прогърмя изстрел.

Пушката подскочи в ръката ми заради отката. Мъжът отхвръкна към стената и бавно се свлече долу.

Затичахме се към джипа и се метнахме вътре. Хвърлих пушката на седалката зад мен и запалих двигателя. Стела се оглеждаше за още нападатели наоколо. Една от белите коли, „Шевролет Кавалиър“, бе паркирана зад нас и ни препречваше пътя. Включих на първа и натиснах газта. Джипът прескочи бордюра и се приземи върху калното поле, което разделяше мотела и магистралата. Зад нас мъжът, когото бяхме видели пръв до кадилака, излезе от прикритието на един „Форд F-150“ и се втурна към средата на паркинга. Телефонът все още бе притиснат до ухото му и той крещеше нещо, мъчейки се да надвика плющенето на дъжда.

В ранните часове на 9 август Проповедника седеше на пейка на Юниън Стейшън в Лос Анджелис с вестник „Ел Ей Таймс“ в ръка. Иззад вестника наблюдаваше едър мъж с кафяв костюм и смешна малка шапка.

Не схващаше за какъв дявол му е шапката.

Изобщо не разбираше защо мъжът е със сламена шапка . Освен от време на време, когато някой организира бал с маски, подобни шапки не се носеха, тъй като бяха излезли от мода още в края на деветнайсети век. Когато откраднеш два милиона от мафията, не се изтърсваш на Юниън Стейшън със сламена шапка на главата. Предполага се, че трябва да изчезнеш .

Е, едрият мъж с кафявия костюм и смешната малка шапка щеше да изчезне, Проповедника щеше да се погрижи, само че местоназначението му щеше да е коренно различно от онова, отпечатано върху билета, който онзи стискаше в ръка.

На Проповедника не му пукаше кой знае колко за хората, които го наемаха. Никой не бе достатъчно добър, за да покрие изискванията му. Само че фамилията Лето винаги плащаше добре, издължаваше се навреме и го препоръчваше на свои познати, като по този начин му обезпечаваше допълнителна работа. А в сферата на действие на Проповедника добрите отзиви бяха безценни. Той харесваше Лос Анджелис и се захващаше охотно с всички поръчки, които го водеха тук, с изключение на изискващите присъствието му през пролетта или ранната есен. Не беше фен на „Санта Ани“-те 24 24 Ветровете Санта Ана — силни, извънредно сухи низходящи ветрове, които се зараждат на суша и се спускат към районите на Южна и Долна Калифорния. — Б.пр. . Направо побъркваха алергиите му.

Едрият мъж с кафявия костюм и смешната малка шапка бе известен като Лони Кейли. Беше си сменил името от Елтън Енгълман, когато се ската след повиквателната през 1972 година и пропусна бъркотията в Югоизточна Азия 25 25 Става дума за войната във Виетнам. — Б.пр. , за да започне доходоносна кариера в областта на прането на пари — първо за редица корпорации, после за фамилията Лето. Всичко вървеше прекрасно, докато не реши да краде от тях. Това определено не се оказа най-доброто му решение.

Лони Кейли прекоси тромаво главната чакалня с претъпкан куфар в ръка и тръгна към източната.

Проповедника сгъна вестника, сложи го под мишницата си и го последва. Докато минаваше покрай редица телефонни автомати, един от тях звънна. Той не му обърна внимание и продължи по петите на Кейли, покрай „Събуей“ и „Старбъкс“.