Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Изглеждаш така, сякаш едно питие ще ти се отрази добре — продължи Дънк. — Някой да му донесе нещо.

— Няма нужда.

Усмивката му изгря отново.

— Както казах, всички имаме своите демони. Можеш или да се криеш от тях, или да ги приветстваш. Който и от двата начина да избереш обаче, те са си тук, може би крачка след нас, но винаги ни следват по петите.

— Стига простотии, Дънк. Ако знаеш къде е, казвай. Ако не, тръгвам си.

Дънк сложи двете си ръце върху револвера на баща си и сви пръсти.

— Първо ще направим един малък експеримент.

Той отвори барабана с едно движение на палеца си и извъртя револвера настрани. Патроните се разпиляха върху масата. Зареди един, завъртя барабана и го затвори.

— Майтапиш се.

Усмивката на Дънк стана още по-широка:

— Размисли ли за питието?

Буцата се хилеше, Рийд — не. Не можех да разчета израженията на лицата на останалите. Приличаха на статуи. Дънк сложи револвера насред масата.

— Момчето, което не може да умре. Моят герой.

Хвърлих му поглед, изпълнен с гняв. Не исках да гледам оръжието.

— Абсурд.

— Крокет ме научи на много неща, преди да умре, но знаеш ли какъв беше първият ми урок? Най-първото нещо, което ми каза? Всичко на този свят е стока. Пиячка, дрога, цигари, момичета, комар… Ако някой иска нещо, можеш да му лепнеш етикетче с цена. Въпросната цена може да варира според клиента, но всички плащат. Освен това ми каза, че информацията може да е една от най-доходоносните стоки, понеже се придобива срещу малко, а за нея може да изцедиш луди пари от клиента. Освен сърцевината на бизнеса на Крокет, нещата, които споменах преди — пиячка, дрога, цигари, момичета, — взех още нещо от този разговор. Изключително трудно е да те обвинят в купуване, притежаване или продажба на информация. Още тогава, на крехката възраст шестнайсет години, знаех, че информацията е бъдещето. Знаех, че ако някой ден ми се удаде възможността да поема този бизнес, ще преместя фокуса му и ще намеря начин да търгувам с тази уникална стока повече, отколкото с всички останали.

— Ако знаеш къде е, назови цената си. Парите ще са при теб до час.

— Чух, че си позабогатял. Още една причина да харесвам тази жена. Леля ти не беше просто печена — оказа се и умна, щом те е уредила по този начин. — Дънк взе един от патроните и започна да го върти между пръстите си. — Не искам парите ти. И аз не съм за окайване. Искам информация.

— Че какво е онова, което бих могъл да знам и е ценно за теб?

Той постави патрона изправен върху масата, подобно на малка месингова кула.

— Искам да знам защо си жив след всички перипетии, както и защо всеки, който се приближи до гаджето ти, не е.

— Сам го каза — голям късмет. Или глупост може би, че се забърквам поначало във всички тези неща.

— Не мисля.

— Тогава?

Той побутна револвера към мен.

— Искам да го сложиш в устата си и да натиснеш спусъка.

— Забрави!

— Може да завъртиш барабана собственоръчно, ако искаш.

— Не!

— Така и така се убиваш бавно с всичкото пиене. Защо да си губиш времето? Така правеше и баща ми — протакаше. Куршумът би бил толкова по-лесен начин.

— Нямам самоубийствени наклонности.

— Рийд.

При споменаването на името му Рийд измъкна деветмилиметров пистолет от кобура и го насочи към мен. Палецът му щракна предпазителя.

— Ако ти не искаш — продължи Дънк, — нашето момче Рийд ще го направи. Има един в цевта. Винаги го вкарва там, като бойскаут е в това отношение. В пълнителя има още тринайсет. Виждал съм го да улучва тичешком от двайсетина метра. От един метър няма как да те пропусне. Така че ти давам право на избор. Или той те гърми, или рискуваш при шанс едно към шест с револвера. И в двата случая ще разберем колко точно си късметлия. Информация. Ценна информация.

— Спасих ти живота — изтъкнах.

— Така е, и винаги ще съм ти благодарен.

Сведох поглед към револвера.

Дънк беше сериозен. Рийд също. Всъщност мисля, че Рийд направо го сърбяха ръцете да ме гръмне.

Пръстите ми обгърнаха ръкохватката на револвера. Вдигнах трийсет и осем калибровия.

— Как успя да я откриеш?

— Имам хора навсякъде. Никой не може да се скрие от мен. Озори ме малко, но съм намирал и по-корави от нея.

Усещах револвера хладен и доста по-лек, отколкото си спомнях.

— Ками Брадъртън, Джефри Далтън, Жаклин Брийс, Кийт Пикфорд.

— Кои са?

Погледнах го:

— Ако направя това, ще ми помогнеш да открия и тях. Ками Брадъртън, Джефри Далтън, Жаклин Брийс и Кийт Пикфорд. Били са в Държавния университет в Пенсилвания заедно с родителите ми.