Майкл Роботэм - На живот и смърт

Точно преди изгрев автобусът излиза от четирилентовия път и прави няколко завоя, преди да спре на изоставена спирка за почивка. Мос наднича през стоманената мрежа, но не вижда сенките от дърветата. Няма светлини от затвор, охранителни кули или огради от бодлива тел.

Униформеният шофьор се задава по централната пътека на автобуса и спира пред клетката.

— Изправи се.

Мос се обръща към прозореца. Слуша как ключът се обръща в катинара, а резето се плъзга и отваря. Върху главата му нахлузват торба от зебло. Мирише на лук. Изблъскват го напред, избутват го с палка или с цев на пистолет. Мос се препъва надолу по стълбите, пада на ръце и колене. В дланите му се забива чакъл. Въздухът мирише свежо и хладно, сякаш всеки миг ще се роди новият ден.

— Стой тук. Не мърдай.

— Какво става?

— Млъквай!

Чува заглъхващи стъпки, звуци от насекоми и пулсирането на собствената си кръв в ушите си. Следващите минути му се струват като часове. Мос успява да различи неясни очертания през рехавата тъкан на торбата. Преминават фарове на кола. На две коли. Заобикалят автобуса и спират на разстояние.

Врати се отварят и затварят. Двама мъже вървят по чакъла. Застават пред него. Мос вижда очертанията им. Единият носи излъскани черни обувки. Официални дрехи. С наднормено тегло е, но когато стои изправен, прави впечатление на по-стегнат мъж. Партньорът му е по-слаб, а вероятно и по-млад, носи каубойски ботуши и кафяви панталони. Изглежда, никой от двамата не бърза да заговори.

— Ще ме убиете ли? — пита Мос.

— Не съм решил — казва по-възрастният мъж.

— Аз имам ли право на глас?

— Зависи.

Мос чува звук от измъкване на пушка и от щракане на предпазител.

— Да не си гъкнал, освен ако не ти зададем директен въпрос, ясно?

Мос не отговаря.

— Това беше директен въпрос.

— О, да, ясно ми е.

— Къде е Оуди Палмър?

— Не знам.

— Много жалко. Надявах се, че с теб бихме могли да правим бизнес.

Опират оръжие в главата на Мос и го забиват зад дясното му ухо.

— Аз мога да правя бизнес — казва той.

— Издай Оуди Палмър.

Мос чува как спусъкът се запъва назад.

— Не мога да ви кажа нещо, което не знам.

— Вече не си в затвора. Нямаш причина да се правиш на корав.

— Ако знаех, щях да ви кажа.

— Може би просто си лоялен.

Мос поклаща глава. Пред очите му танцуват цветове. Може би тях имат предвид хората, когато казват, че са видели светлината или че животът им е минал пред очите, мигове преди да умрат. Разочарован е. Къде са жените, купоните и хубавите времена? Защо не може да види тях вместо това?

По-младият мъж се извръща и забива юмрук в стомаха на Мос. Дълбоко и неочаквано. Ударът се врязва в мекото място под гръдната му кост.

Мос затваря уста. Изкарали са му въздуха. Може би никога няма да диша отново. Някой забива ботуш в гърба му, той полита напред и забива нос в килима от листа. По брадичката му капе слюнка.

— Колко дълга е присъдата ти?

— Целодневна.

— Доживотна, а? Колко години са минали?

— Петнайсет.

— Шансове за условно освобождаване?

— Живея с тази надежда.

По-възрастният мъж клечи до Мос с мощните си бутове. Гласът и дикцията му са мелодични и почти хипнотизиращи. Южняшки джентълмен. От старата школа.

— Ще ти предложа сделка, Уебстър. Добра сделка. Такава, която ти пада веднъж в живота, защото алтернативата е от очната ти ябълка да излезе куршум.

Следва дълга пауза. Торбата се е набрала нагоре и Мос вижда няколко сантиметра трева. Гъсеница пълзи към устата му.

— Каква е сделката? — пита Мос.

— Давам ти време да си помислиш.

— Но аз не знам за какво става дума.

— Петнайсет секунди.

— Не сте ми казали…

— Десет, девет, осем, седем, шест, пет…

— Съгласен съм!

— Добро момче.

Повдигат Мос така, че да седне. Миризма на урина изпълва ноздрите му и той усеща лепкавата влага, напоила предната част на панталона му.

— Когато си тръгнем, ще преброиш до хиляда, преди да свалиш тази торба от главата си. Ще намериш пикап, паркиран ей там. Ключовете са в стартера. В жабката ще намериш хиляда долара, мобилен телефон и шофьорска книжка. Мобилният телефон има проследяващо устройство. Ако го изключиш или го изгубиш, или някой друг вдигне този телефон, когато звъни, местната полиция ще информира ФБР за бягството ти от затворническата ферма „Дарингтън“ в Бразория Каунти. Освен това ще изпратя шестима мъже в дома на жена ти — да, знам къде живее тя — и те ще си играят на семейство с нея така, както ти не си имал възможност през последните петнайсет години.