Мэтью Арлидж - Куршум за двама

Това щеше да е последният път, когато виждаше това място. Тя спря за момент и огледа наоколо. Странно как никога не бяха имали проблем да дават апартамента под наем въпреки случилото се онази нощ. Когато си беден, не можеш да си позволиш да си гнуслив или суеверен. Само седмица по-късно тук се нанесе ново семейство. И бавно, с течение на годините, този дом се бе протрил и разкъсал, докато накрая той бе станал годен единствено за животни. Подобаващ край, може би.

Хелън побърза да се отдалечи от жилищния блок, а намръщеният охранител затътри обратно крака към изстиналия си чай. Тя поседя известно време на мотоциклета си, обмисляйки следващия си ход. Имаше силна интуиция и винаги й се доверяваше, но този път удари на камък. Нямаше друг избор, освен да провери всички останали възможности.

Включи телефона си и силно се обезпокои от броя на пропуснатите обаждания. Тревогата й премина в смразяващ ужас, когато прослуша първото от многото съобщения, оставени от детектив Бриджис.

Марк и Чарли бяха изчезнали.

За момент се почувства свободна. Намираше се в търговски център и тичаше към ескалатора. Майка й стоеше на площадката в горния му край и хокаше охранителя, че не изпълнява задълженията си. Никога досега не се беше чувствала толкова щастлива да види майка си, затова бягаше с всички сили към нея. Когато се приближи, мъжът от охраната се обърна към нея, но — странно защо — не можеше да говори, просто я гледаше втренчено и стенеше, стенеше, стенеше…

Чарли рязко се събуди и се сблъска с грозната реалност. Марк лежеше на пода до нея и стенеше, стенеше, стенеше… Чарли потисна яда си — вината не беше негова. Раната на главата му беше тежка и нямаше как да я излекуват сами. В началото Чарли се опита да я почисти със слюнка и ръкав от риза, но сега се тревожеше, че така я бе замърсила още повече. Марк се чувстваше зле и преди да ги отвлекат — твърде много алкохол, твърде много безсънни нощи — а кръвозагубата го изтощи още повече. Раната му започваше да се инфектира. Явно имаше треска. Какво щеше да прави Чарли, ако състоянието на Марк се влошеше сериозно? Тя пропъди тази мисъл и погледна часовника си. Колко време бе спала? Не много. Когато си изгубил надежда, времето тече толкова бавно. Първата сутрин и двамата бяха енергични, изпълнени с оптимизъм, твърдо решени да намерят начин да се измъкнат от тази гробница. Взеха решение да работят денем и да спят нощем. На втората сутрин удвоиха усилията си, използваха катарамите на коланите си в опит да разхлабят тежките панти на вратата. Но е трудно да продължиш, когато всичките ти усилия се провалят. В крайна сметка катарамите им се счупиха и до следобеда на втория ден от пленничеството им ги завладя апатия и отчаяние.

Чарли никога не се бе чувствала толкова мръсна, толкова гнусна, толкова отчайващо безпомощна. Тясното пространство на затвора им започваше да става непоносимо. Бяха се разбрали да ходят по нужда и (в нейния случай) да повръщат в най-отдалечения край на стаята и Чарли стриктно спазваше споразумението. Когато усетеше пристъп на сутрешно гадене, тичаше в ъгъла и изпразваше стомаха си върху смрадливия под. Марк очевидно бе твърде отпаднал или просто му беше безразлично и не си правеше този труд. Беше подгизнал целият в собствените си нечистотии и смрадта изпълни ноздрите на Чарли.

Повдигна й се мигновено и тя хукна към мръсния ъгъл, където повърна дълга струя кисела жлъчка. Стомахът й отново се сви в конвулсия, после отново, докато накрая се успокои. Внезапно гърлото й пресъхна и тя изпита силна, мъчителна жажда. Започна да кръстосва стаята и да се оглежда за някакъв източник на влага, като през цялото време разтриваше очите си, опитвайки се да заплаче, за да оближе солените сълзи. Ала нямаше нищо — вече ги бе изплакала. Всичко бе изгуб…

Нещо се раздвижи. С периферното си зрение видя някакво движение. Ужасяваше се да погледне — страхуваше се от онова, което би могла да открие — но бавно, плавно обърна глава. И го видя. Огромен и тлъст. Плъх.

Беше се появил от нищото и сега ровичкаше в нечистотиите им за дълбоко заровени лакомства. За Чарли това бе чудотворно спасително видение — като оазис в пустиня. Храна. В съзнанието си тя вече забиваше зъби в противното му тяло, късаше плът от костите му, за да укроти болезнените спазми на стомаха си. Може би щеше да стигне и за двама им, съдейки по размера му.

Внимателно. Не бързай. Това може да е границата между живота и смъртта. Чарли полека изхлузи якето от раменете си — не беше идеалната мрежа, но трябваше да свърши работа.