Мэтью Арлидж - Куршум за двама

Но дълбоко в сърцето си тя знаеше, че никой нямаше да я остави на спокойствие за дълго. Демоните вече я обграждаха, влачеха я обратно към реалната смърт, която бе оставила зад гърба си. Тя виждаше как полицаите сновяха навън в очакване да влязат и да започнат да я разпитват. Нима не разбираха, че тя нямаше никакво желание да отговаря на въпросите им? Нима не беше страдала достатъчно?

— Кажи им, че не мога да говоря с тях.

Медицинската сестра, която разлистваше медицинския й картон, вдигна поглед.

— Кажи им, че имам висока температура — продължи Ейми. — Кажи им, че спя…

— Не мога да ги спра, скъпа — равнодушно отвърна сестрата. — Най-добре ще е да приключиш с това, а?

Колкото и да страдаше, никога нямаше да е достатъчно. Ейми вече бе наясно с това. Тя бе убила мъжа, когото обичаше, и нищо не можеше да се поправи.

— Кажи ми как излезе от басейна, Ейми.

— Стълба.

— Не видях стълба там.

Ейми се намръщи и се обърна настрана. Придърпа болничното одеяло до брадичката си и отново се затвори в себе си. Хелън я наблюдаваше с интерес. Ако момичето лъжеше, значи бе дяволски добра актриса. Тя хвърли поглед към Марк, после продължи:

— Каква беше тази стълба?

— Въжена стълба. Пуснаха ми я отгоре, след като…

Очите й се насълзиха и тя наведе глава. Дланите на Ейми действително изглеждаха леко охлузени. Може би наистина се бе катерила по въжена стълба? Хелън мислено се укори за доверчивостта си — защо изобщо обмисляше подобна възможност? Историята на Ейми беше безумна. Според нея двамата със Сам били взети на автостоп от магистралата, упоени, отвлечени, оставени да гладуват — а после принудени да извършат убийство. Защо изобщо някой би направил нещо подобно? На пръв поглед Ейми и Сам бяха две добри хлапета, но причината за това ужасно престъпление със сигурност се криеше някъде в историите им.

— Разкажи ми за връзката си със Сам.

Тук момичето започна да хлипа.

— Може би сега е моментът да направим почивка, детективе, не мислите ли? — Майката на Ейми бе настояла разпитът да се проведе в присъствието на адвокат.

— Още не сме приключили — отсече Хелън.

— Но нали виждате, че е изтощена. Със сигурност бихме могли да…

— Всичко, което виждам, е едно мъртво момче на име Сам Фишър. Застрелян в гърба. От упор. От вашия клиент.

— Моят клиент не отрича натискането на спусъ…

— Но отказва да ни каже защо .

— Казах ви защо — гневно се намеси Ейми.

— Да, и това е страхотна история, Ейми. Ала звучи абсолютно неправдоподобно.

Хелън изчака думите й да направят нужното впечатление. Без да чака покана, Марк пое щафетата, за да засили натиска.

— Никой не те е видял. Нито теб, нито микробуса, Ейми. Никой. Нито шофьорите на камиони, нито пътните полицаи, нито другите младежи, които са пътували на стоп по този маршрут. Така че защо просто не зарежеш глупостите и не ни кажеш защо уби приятеля си? Удари ли те? Заплаши ли те? Защо те заведе на онова ужасно място?

Ейми не каза нищо, дори не вдигна поглед. Сякаш не бе чула и дума от това, което каза Марк. Хелън продължи, но с по-мек тон.

— Не си мисли, че си първата, Ейми. Не си първото момиче, хлътнало по симпатично момче, а то се е оказало садистичен насилник. Вината не е твоя, никой не те съди. Ако ми кажеш какво се случи, какво се обърка, аз ти обещавам, че ще ти помогна. Изнасили ли те? Имаше ли и други замесени? Защо те заведе там?

Никакъв отговор. За пръв път в гласа на Хелън се прокрадна раздразнителност.

— Преди два часа ми се наложи да съобщя на майката на Сам, че синът й е бил застрелян. Сега за нея — и за по-малките му братя и сестри — е важно виновникът да бъде подведен под отговорност. А точно в момента ти си единственият заподозрян. Така че — за твое и тяхно добро — спри с глупостите и ми кажи истината. Защо го направи, Ейми? Защо?

Последва дълго мълчание; после Ейми вдигна глава и я погледна със замрежен от сълзи, гневен поглед:

— Тя ме накара да го направя.

— Е, какво мислиш, шефе?

За пръв път през живота си Хелън не можеше да отговори. Да или не, виновен или невинен — Хелън Грейс винаги имаше отговор. Но не и сега. Това тук беше нещо различно. Според професионалния й опит Ейми лъжеше. Историята с отвличането звучеше достатъчно безумно, а твърдението, че извършителят е жена без съучастници, надхвърляше всякакви граници. Жертви на жените убийци са съпрузите им, децата им или хора, за които се грижат. Те не отвличат непознати и избягват рисковани сюжети като този, който описваше Ейми, където жертвите превъзхождат по численост нападателя си. Но дори и така да беше, как би могла една жена да упражни необходимата физическа сила, за да измъкне двама души от микробус и да ги вкара в празен басейн? Хелън се изкушаваше да хвърли цялата вина върху Ейми. Може би, ако повдигнеха обвинение срещу нея, тя — под заплахата на присъда за убийство — най-после щеше да признае истината.