Мэтью Арлидж - Куршум за двама

Не можеш да свикнеш с това, никога. Но започваш да го очакваш. И всеки път, когато се случи, ставаш една идея по-гневен. И се чувстваш една идея по-безпомощен.

Тя никога не се съпротивляваше. И точно това ме вбесяваше. Тя просто го приемаше. Сякаш си го заслужаваше. Това ли си мислеше наистина? Както и да е, ако тя не възнамеряваше да му се опълчи, щях да го направя аз. Следващия път, когато й посегнеше, щях да се намеся.

Не се наложи да чакам дълго. Джоно — най-добрият приятел на баща ми — умря от свръхдоза хероин и след погребението баща ми пи в продължение на трийсет и шест часа без прекъсване. Когато мама се опита да го спре, той я удари с глава и счупи шибания й нос. Не можех да търпя повече и наритах тъпия негодник в топките.

Той ми счупи ръката, изби предните ми зъби и започна да ме души с колана си. Наистина си мислех, че ще ме убие.

Веднъж една психоложка изказа предположение, че това е основната причина за неспособността ми да създавам пълноценни връзки с мъже. Аз просто кимнах, обаче ужасно ми се искаше да се изплюя в окото й.

Възможно ли е да умреш от страх? Питър не беше помръдвал от часове.

— Питър?

Нито звук. Бен усети прилив на надежда. Може би сърцето му не бе издържало от драматичното самосъжаление. Да, точно така. Щеше да е страхотно. Идеалното решение. Оцелява по-силният.

Бен веднага се почувства отвратително. Да пожелава смъртта на някого. Жалко бе дори да си го мисли, като се имаше предвид през какво преминаваха и двамата. А и дори да беше мъртъв, това броеше ли се? Щяха ли да го освободят? Той не го беше убил в крайна сметка.

Бен отново насочи мислите си към тяхната похитителка. Със сигурност не я познаваше — би запомнил дългите черни плитки и сочните й розови устни — така че защо бе избрала точно тях? Възможно ли беше това да е някоя извратена скрита камера на телевизионно риалити? Щеше ли скоро да се появи някой, който да разкрие, че оръжието е пълно с халосни патрони? Тонът й по телефона подсказваше друго. Жената искаше кръв.

Бен се разплака. В живота му вече имаше толкова кръвопролития, че нямаше по-голяма жестокост от това да приключи дните си така.

Сега. Защо не? Просто да разбере дали Питър е мъртъв, или не. Изглежда умрял, така че защо не?

— Питър?… Питър?

Бен внимателно се изправи на крака. Невъзможно беше да го направи тихо, затова нарочно вдигна шум. Протегна се, прозя се и каза:

— Отивам по нужда, Питър. Съжалявам.

Нищо.

Бен направи крачка към пистолета. После още една.

— Чу ли ме, Питър?

Бен бавно се наведе. Ставата на глезена му изпука — звукът отекна в стените на силоза, дявол да го вземе — и той застина. После бавно, съвсем тихо, вдигна пистолета от земята. Хвърли поглед към Питър в очакване да подскочи уплашен, но той не помръдна. Искаше му се да го бе направил. Тогава поне щеше да се е съпротивлявал. Той освободи предпазителя и насочи оръжието към гърба на Питър. Не, не така. Можеше да не улучи. Или само да го рани. Един бог знаеше какво би могъл да направи един рикошет в тези метални стени. Да ги убие и двамата? Да, шегата си я биваше.

Престани да отлагаш. Бен пристъпи крачка напред.

— Питър?

Той наистина е мъртъв. И все пак трябваше да го направи, за да е сигурен. За да е сигурен, че ще се измъкне. Внезапно през съзнанието му пробягна мисъл за Джени. Годеницата му. Която щеше да го преживее тежко. Която скоро щеше да е в прегръдките му. Която щеше да му прости. Разбира се, че щеше да му прости. Той просто щеше да направи онова, което трябваше. Което всеки би направил.

Още една крачка напред.

Бен сниши пистолета, докато дулото му почти опря в тила на Питър. Това е , помисли си и започна да натиска спусъка. Точно в този момент Питър внезапно се изправи и проряза с метална шина лявото око на Бен точно през средата.

Хелън така и не стигна до спортната зала. Още щом влезе в стаята на разследването, Чарли се втурна към нея. Този път обикновено жизнерадостната Чарли имаше сериозно изражение. След кратък разговор на четири очи двете веднага излязоха.

— Лесбийска вечер във фитнес залата — пошегува се детектив сержант Бриджис, опитвайки се — безуспешно — да скрие факта, че точеше лиги по видимо хетеросексуалната Чарли.

Хелън и Чарли едва напредваха в оживения трафик в центъра на града на път към отдела на криминалистите. Петминутното пътуване можеше да отнеме и двайсет и пет в пиковите часове, а с предколедните купувачи и гуляйджии, които задръстваха улиците на Саутхамптън, днешният ден се очертаваше от натоварените. Сезонът на фирмените празненства беше в разгара си. Хелън изръмжа от безсилие към автобусите, които задръстваха платната. Тя включи сигналната полицейска лампа и превозните средства неохотно й направиха път. Хелън настъпи педала и премина през прясна локва повърнато — и опръска изненадания извършител по време на деянието му. Чарли едва сдържа усмивката си.