Мэтью Арлидж - Куршум за двама

Мериан неочаквано тръгна през стаята в посока към Хелън. Очите й мятаха искри. Хелън светкавично вдигна пистолета си и Мериан се закова на място. Делеше ги само метър разстояние.

Хелън огледа лицето на сестра си. Толкова познато като черти, но толкова чуждо като изражение. Сякаш някакъв звяр я бе обсебил и я изяждаше отвътре.

— Не смей да ме гледаш презрително — просъска Мериан. — Не си и помисляй да ме… съдиш. Тук съдим теб, не мен.

— Защото постъпих правилно? Защото постъпих почтено ? Ти уби родителите ни, Мериан. Ти ги уби. Хладнокръвно.

— А на теб липсваха ли ти? След това? Липсваха ли ти тези изнасилвачи?

За миг Хелън остана безмълвна. Никога не си бе задавала този въпрос. След случилото се бе толкова погълната от мисълта за Мериан, толкова объркана от собственото си травмиращо обикаляне по приемни семейства и социални служби, че никога не й бе оставало време да скърби наистина.

— Е, липсваха ли ти? — повтори Мериан.

Последва дълго мълчание, а после:

— Не.

Устните на Мериан се разтеглиха в усмивка. Победоносна усмивка.

— Ето, сама виждаш. Те бяха нищожества. По-долни от най-долните твари. И заслужаваха по-лоша съдба от тази, която ги застигна. Бях милостива към тях. Или вече си забравила какво направиха?

Тя свали русата перука, която носеше, за да покаже скалпа си. На мястото, което баща й бе притискал към реотаните на електрическата печка, така и не бе пораснала коса — върху темето й бе останало странно и грозно плешиво петно.

— Това са само белезите, които се виждат. Накрая щеше да ни убие. Затова направих това, което се налагаше. Трябва да си благодарна, мамка му.

Хелън наблюдаваше сестра си — онова открито неподчинение и онзи гняв, които демонстрираше по време на процеса, не бяха изчезнали през всичките тези години. Имаше истина в казаното от нея, но въпреки това то звучеше като брътвежите на психичноболен. Хелън внезапно изпита силно желание да се махне от тази ужасна стая, да изчезне далеч от тази унищожителна омраза.

— Как ще завърши това, Мериан?

Мериан се усмихна, сякаш чакаше точно този въпрос.

— Ще завърши така, както започна. С избор.

И тогава всичко придоби смисъл.

— Ти направи своя избор в онзи момент, преди толкова много години — продължи Мериан. — Избра да предадеш сестра си. Сестра ти, която ти помогна. Която уби заради теб. Ти избра да спасиш себе си, а мен да хвърлиш на вълците.

— И затова всички твои жертви бяха изправени пред избор — обади се Хелън, когато прозря ужасяващата жестокост в плана на Мериан.

— Ти смяташ, че хората са добри, Джоди. Ти си оптимист. Но те не са добри. Те са подли, егоистични, брутални. Ти го доказа. Както и всяко едно от онези дребни, егоистични копеленца, които отвлякох. В крайна сметка ние сме просто животни, готови на всичко, за да оцелеят.

Мериан пристъпи по-близо и Хелън инстинктивно сложи пръст на спусъка. Мериан спря и се усмихна, после вдигна своя „Смит & Уесън“ и се прицели в челото й.

— А сега си изправена пред друг избор, Хелън. Да убиеш или да бъдеш убита.

Значи всичко опираше до това. Хелън и Мериан щяха да бъдат последната двойка играчи в нейната смъртоносна игра.

Детектив Бриджис остави Чарли там, където лежеше, и се втурна към сградата. SO19 пътуваха към мястото в пълна бойна екипировка, линейките идваха, но той нямаше време да чака. Хелън бе вътре с убийцата — Сюзън, Мериан, както и да се казваше, дявол да я вземе — и шансовете й за оцеляване не му харесваха. Това бе план, замислен от самото начало да завърши с кръвопролитие. Бриджис нахълта във фоайето. Асансьорите не работеха, но вратата към мазето беше открехната и той се втурна натам. Надолу по стълбите, после по коридора. Не носеше оръжие, но нямаше време да мисли за това. Сега всяка секунда бе критична.

Тогава я видя. Заключената метална врата. Удари с юмрук по нея и отвътре ясно отекна гласът на Хелън — нареждаше му да се оттегли. Как пък не , помисли си той и отчаяно се огледа наоколо за нещо подходящо, с което да разбие вратата.

В коридора нямаше нищо, но зад последната врата в дъното имаше малък склад, в който все още се въргаляха полупразни бутилки с почистващи препарати. На пода имаше и захвърлен пожарогасител. От онези стари модели, използвани през 70-те, голям и тежък. Бриджис го вдигна, хукна обратно по коридора и секунди по-късно отново стоеше пред металната врата. Пое дъх, стисна зъби и стовари пожарогасителя върху бравата.