Мэтью Арлидж - Куршум за двама

Чарли лежеше в другия край на стаята. Плачеше и крещеше? Дали не започваше да полудява? Обикновено бе толкова спокойна, толкова сърдечна, а сега преливаше от ярост и агресия, съскащ хищник по пътя към лудостта. Какво ли се случваше в ума й?

Пистолетът лежеше помежду им. Марк не можеше да откъсне очи от него. Сега, когато бяха изчерпали всички възможности за бягство, оръжието оставаше единственият им изход.

Марк се надигна на лакти, но ръцете му мигновено го предадоха и той се свлече на пода, удряйки силно брадичката си в каменната повърхност. Ядоса се и опита отново. Напрегна всяко мускулче, за да надигне тялото си от земята. Този път успя и побърза да подпъхне колене под гръдния си кош. Остра болка прониза гърдите, краката, ръцете му — тялото му роптаеше и се съпротивляваше, но той нямаше да му позволи да спечели.

Хвърли още един поглед към пистолета. Леко, без резки движения , каза си. Надигна се бавно и приседна. От внезапното изправяне главата му започна да тупти и в съзнанието му се появи неканен спомен — как Елси слага хладна памучна кърпа на челото му, за да облекчи махмурлука му от новогодишната нощ. Малко ангелче. Неговото малко ангелче.

Пистолетът лежеше на метър и половина от него. За колко време би могъл да покрие това разстояние? Вече нямаше връщане назад. Само миг колебание и цялата му решителност щеше да се изпари. Момент на нерешителност и тялото му щеше да го предаде. Вече бе взел решение и нямаше да спре пред нищо.

Той запълзя на четири крака. Болката не се търпеше, но Марк не спираше да се движи напред. Чарли го чу и се обърна, но вече беше твърде късно — Марк бе стигнал целта си. Той грабна пистолета и свали предпазителя. Беше време за убиване.

Валеше проливен дъжд — внезапно се бе извила буря и водните талази плющяха срещу Хелън по пътя й към „Чатъм Тауър“. Сякаш времето бе изпълнено със същата ярост, която движеше Хелън напред.

Водата се стичаше по визьора на шлема й и в първия момент, когато Хелън я видя, тя изглеждаше като призрак, като някакво видение. Отначало реши, че е служител на „Ароу“, излязъл да я посрещне, но после осъзна, че е жена. Тя мигновено се напрегна, намали скоростта и посегна към оръжието си.

После дъхът й секна. Стисна очи, после ги отвори, надявайки се да греши. Но не грешеше. Спря мотоциклета, скочи от него и хукна към мократа полугола фигура. Чарли я блъсна настрана и я подмина като непозната. Хелън стисна ръката й и я дръпна обратно към себе си. Чарли се обърна и с дивашка ярост в погледа се опита да ухапе Хелън по лицето. Хелън я отблъсна и силно я зашлеви. Шамарът сякаш стъписа Чарли и тя се свлече на колене. Кална и полугола, тя изглеждаше като кошмарно подобие на наперената жена, която Хелън някога бе познавала.

— Къде е? — безцеремонно и грубо попита Хелън.

Чарли не можеше да я погледне в очите.

— Той го направи. Не бях аз. Той го направи, за да ме спаси…

— КЪДЕ? — изрева Хелън.

Чарли се разплака, вдигна дясната си ръка и посочи към „Чатъм Тауър“.

— Мазето — с треперещ глас отвърна тя.

Хелън я заряза коленичила на земята и хукна към сградата. Освободи предпазителя на пистолета и профуча през незаключената порта на обекта. Нямаше време за стратегии и предпазливост. Трябваше да открие Марк. Пропъди от съзнанието си вероятността той вече да е мъртъв — със сигурност имаше време да го спаси. Трябваше да го спаси. И тогава изведнъж осъзна, че изпитва чувства към Марк. Не любов — все още не — но нещо топло и хубаво, което би могло да покълне. Може би неслучайно се бяха срещнали. Може би им е било писано да се спасят взаимно и да излекуват травмите си от миналото.

Тя нахълта във фоайето на сградата и се заоглежда като обезумяла. После хукна към асансьорите и с ритник отвори съседната врата. Оттам побягна надолу и все по-надолу, вземайки стълбите по три наведнъж.

Озова се в мазето. Отвори с ритник първата врата и откри… празен шкаф. Не, невъзможно, вратата не беше достатъчно здрава да задържи когото и да било вътре, трябваше да е… И тогава я видя — подсилената метална врата, която се полюшваше на пантите си. Хелън се втурна по коридора и нахълта вътре.

Но още щом прекрачи прага, коленете й омекнаха и тя се свлече на пода. Бе видяла Марк. Бе видяла най-лошия си кошмар. Бавно вдигна глава, но и този път не видя нищо по-различно. Марк лежеше в локва от собствената си кръв. Беше мъртъв, а ръката му все още стискаше пистолета, отнел живота му. Хелън допълзя до него през мръсния под и положи главата му в скута си. Но той бе студен и безжизнен.