Мэтью Арлидж - Куршум за двама

Крещеше й да вземе пистолета.

Екипът бе инструктиран и изпратен по задачи. И докато Бриджис, Сандерсън и останалите обикаляха графството, че и извън пределите му, Хелън остана в стаята на разследването. Някой трябваше да координира това мащабно издирване, освен това я мъчеше неприятното усещане, че пропуска нещо важно, и искаше да прегледа отново всички факти и доказателства.

Бе проследила и най-малката нишка. Всеки градски съвет в Южна Англия бе помолен за съдействие и в момента служителите от съответните общински служби внимателно преглеждаха списъците с изоставени обекти, чакащи ремонт или събаряне. Пристанищните власти също бяха уведомени — подготвяше се списък със складове и плавателни средства, излезли от експлоатация. Течеше издирване и проверка на имоти под наем, но можеха да проучват само най-новите сделки, а кой би могъл да каже дали Сюзън не бе наела имот преди седмици.

Издирването беше мащабно и всеобхватно, но въпреки това Хелън се задушаваше от усещането, че всичките им усилия бяха напразни. Ако мястото, на което ги държаха в плен, бе избрано случайно, тогава какви бяха шансовете им да го открият?

Водена от страха си от провал, както и от усещането, че отговорът се намира точно под носа й, Хелън отново се върна към ключовите места от детството си, които бе споделяла със сестра си. Като малка боготвореше Мериан, по-силната от двете, и я следваше като сянка. Където е Мериан, там е и Джоди, така разправяха всички. Променяйки името си и живота си, Хелън се бе опитала да се измъкне от тази сянка, но сега тя отново висеше над нея заедно с мрака и отчаянието, които носеше със себе си.

И точно когато преглеждаше материалите си за „Ароу Секюрити“, Хелън усети онази първа тръпка на вълнение, оживлението, което предвещаваше появата на нова улика. В ерата на равенството между половете присъствието на охранител от женски пол не би трябвало да прави впечатление. Но колко жени наистина упражняваха тази професия? Нещо повече — тази жена бе започнала работа в „Ароу“ преди два месеца. Имаше за задача да държи под око имотите между Кройдън и Бромли, тъй като самата тя живееше в този район. Но препоръките й изглеждаха съмнителни и изфабрикувани и една бърза справка с администрацията доказа, че домашният адрес на въпросната служителка е фалшив.

Хелън изпрати по факс оригиналната снимка от досието на Сюзън, както и компютърно генериран образ на „състарена“ Мериан до „Ароу“, а разтревожената охранителна фирма незабавно й отговори. Жената от снимките много приличала на тяхна служителка, която се представяла с името Грейс Шийлдс.

Грейс. Вече нямаше съмнение. Но какво означаваше това — „майната ти“ или „ела тук“? Хелън заложи на второто и отново пое към „Чатъм Тауър“. Не можеше да е сигурна дали — и кога — сестра й очакваше от нея да открие тази връзка, но тя вече бе решила. Или Мериан, или Марк и Чарли се намираха някъде в „Чатъм Тауър“ и тя щеше да ги открие.

Хелън се изпълни с надежда, докато се носеше с висока скорост в северна посока. Влизаше във финалната фаза на играта.

Валеше дъжд, когато ме отведоха.

Не бях го забелязала, докато ме влачеха към полицейската кола, но докато седях на задната седалка като най-обикновен престъпник, видях как пулсиращата синя светлина се отразява в локвите по улицата.

Чувствах се вцепенена. Психолозите биха казали, че се намирах в състояние на шок след убийствата, но не вярвам на това. Да, бях в шок, но не от това. Опитаха се да ме накарат да говоря с тях, но аз не исках — не можех — да обеля и дума. За мен това бе началото на края.

Вдигнах поглед и я видях — стоеше на входната врата и се взираше в мен. Беше увита в одеяло, около нея се суетеше социален работник, но тя просто стоеше и гледаше право напред, сякаш не можеше да повярва какво се случваше. Но то се случваше и тябе виновна за случващото се. Тя разби семейството, не аз.

За мен се написаха всички тези ужасни неща в пресата, мен осъдиха, мен оплюха и очерниха. Но тя извърши истинското престъпление и го знаеше.

Видях го в очите й, докато полицейската кола ме отвеждаше. Тя беше Юда… не, не това… тя беше по-лошаи от Юда. Той е предал приятел. Тя предаде сестра си.

Направѝ го бързо, веднага. И да се свършва.

Марк се насили да помръдне, да събере последните си остатъци енергия и да го направи. Треската го изгаряше, тялото го болеше, изпитваше огромна трудност да раздвижи краката си, но духът му бе по-силен от тялото.