Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Четвъртият им ден в Очо Риос беше първи ден на същинското проучване. Екипът се разположи в един приятен крайбрежен мотел, наречен «Бенгал Корт», на половината път между Пуерто Секо и залива Рио Буено. Работата започваше малко след шест сутринта. Първата цел на проучването беше пълното разграфяване на крайбрежната ивица, Алекс и Сам Тъкър работеха с уредите.

Те разположиха по крайбрежната ивица азимути и ъгломери, които да регистрират данните. Демаркационните линии, които показваха градусите на ъглите, бяха съпоставени със схемите на брега, осигурени от ямайския институт. Тези схеми бяха големи, отнасяха се само за определени сектори и бяха неточни. Ставаха за пътни карти и за навигация на малки корабчета, но не и за геофизични цели. За да установи точните параметри, Маколиф взе звукови геодоизмерватели, които разпространяваха звукови вълни напред-назад между инструментите, като даваха почти идеални данни. Всеки контур, всяка височина бяха отбелязани както на звуковите графи, така и на ъгломерите.

Тази подготовка беше досадна, трудоемка и ги караше да се потят под горещото слънце. Единственото облекчение беше неизменното присъствие на Алисън, колкото и да се опъваше тя. Обаче Алекс остана непреклонен. Той инструктира двамата подчинени на Барък Мур изобщо да не се отдалечават на повече от сто ярда от нея, а после нареди на Алисън да не излиза от полезрението му.

Това изискване беше невъзможно и Маколиф осъзнаваше, че не може да продължава така повече от няколко дни. Алисън си имаше работа; тя не беше обемна, докато се намираха в крайбрежната зона, но същинската й задача щеше да започне, когато навлезеха в острова. Но всичките начинания се изпълняваха трудно под натиск, а той не беше в състояние да се абстрахира от този конкретен проблем така лесно, а и не искаше.

«Много скоро личните ти антени ще се задействат автоматично. Тяхната функция ще ти стане втора природа. Всъщност ще влезеш в ритъм. Това е свързващото звено между отделните ти цели. Ще го осъзнаеш и постепенно ще си достигнеш определена степен на вяра в собствените си сили.»

Холкрофт.

Но не и през първите няколко дни, когато изобщо не можеше да се говори за вяра в себе си.

Все пак му беше обещал, че страхът ще намалява… малко по малко, неусетно. Алекс смяташе, че това се дължи на постоянната физическа активност и на факта, че може да изисква хора като Сам и «специалните части» на Барък Мур да стоят на пост край Алисън. Освен това той можеше да обърне глава във всеки момент и да я види в малка лодка на брега как отчупва парчета скала и дава инструкции на един от работниците за използването на сонда.

Но все пак не бяха ли това неговите антени? И не беше ли намаляването на страха началото на вярата в себе си?

Р. С. Холкрофт. Презреният кучи син. Манипулатор. Изразител на истини.

Но не и на цялата истина.

Областта около Брако Бийч криеше опасности. На стотици метри се простираше коралов пласт, който стигаше до вълнолома. Маколиф и Сам Тъкър се промъкнаха над острите като бръсначи миниатюрни възвишения от океански полипи и монтираха геодометрите и камерите си. И двамата си докараха дребни наранявания, мускулна треска и схванати гърбове.

Това се случи на третия ден, който беше ознаменуван с появата на Алисън. Тя някак си управляваше една плоскодънна рибарска лодка и заедно с двамата си пазачи караше към рифа закуска за пикник, която се състоеше от студено пиле.

Последва един приятен час на възможно най-неприятното за пикник място, което може да си представи човек.

Черният революционер, Флойд, който беше докарал лодката през опасните коралови пространства, лаконично отбеляза, че заливът е по-равен и далеч по-сух.

— Но после ще трябва да се промъкват обратно през целия този път — отговори Алисън, като си придържаше широкополата слънчева шапка.

— Гуспудине, ти имаш добра жена! — забеляза колегата на Флойд, огромен мълчалив негър на име Лорънс.

Петимата кацнаха — положението им не би могло да се опише другояче — върху най-високите ръбове на корала. От основата на рифа се издигаха струйки вода, които създаваха бледи дъгоцветни призми в дълбините. Далеч навътре се разминаваха два товарни кораба, единият — към открито море, а другият — към доковете на изток от залива Рънауей. Един луксозен параход за дълбоководен риболов се плъзгаше на няколкостотин ярда пред тях. Пътниците му сочеха с учудване към странната гледка, която представляваха петимата души, излезли на пикник върху един риф.