Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Лорънс се усмихна в тъмнината, той тръсна глава, защото Алекс го беше притиснал зад гърба си.

— Ти си голям мъж, гуспудине! И си много бърз.

— Доста се развълнувах… Какво правиш тук?

Лорънс му обясни набързо. Те с Флойд се бяха споразумели с нощния пазач, един стар рибар, който вечер се мотаеше наоколо с малокалибрен пистолет. Нито един от двамата наемници не вярваше, че той знае как да го използва. Барък Мур им беше наредил да патрулират нощем, но те щяха да го направят независимо дали имаха заповед или не, каза Лорънс.

— Кога си отспивате?

— Спи спокойно, гуспудине — отговори Лорънс. — Ние се редуваме през цялото време.

Алекс се върна в стаята си. Алисън се изправи в леглото, когато той затвори вратата.

— Всичко наред ли е? — попита тя разтревожено.

— По-добре е, отколкото очаквах. Имаме си собствена миниатюрна армия. Добре сме.

Следобед на деветия ден Маколиф и Тъкър стигнаха до реката Марта Брей. Графиките и снимките, запечатани херметично бяха натоварени в покрития камион. Питър Йенсен предаде събраните по брега руди и минерални наслагвания. Жена му Рут намери следи от мухъл по корала, но това не беше особено ценно, а Джеймс Фъргюсън, който беше работил на две полета — почвата и флората — представи стандартен анализ. Само откритието на Алисън за лигнитната страта беше неочаквано.

Всички доклади трябваше да се откарат в Очо Риос за размножаване. Маколиф каза, че ще го направи самият той. Предните девет дни бяха тежки, но десетият щеше да е почивен. Онези, които искаха да отидат в Очо, можеха да се присъединят към него, останалите можеха да отидат в Монтего или да се мотаят по брега на Бенгал Корт, както предпочитат. Проучването щеше да продължи на сутринта на единадесетия ден.

Направиха си плановете на брега на реката с неизменните закуски за пикник до мотела. Само Чарлз Уайтхол, който не беше направил почти нищо, освен да се излежава на брега, знаеше точно какво иска да прави, но не можеше да го каже публично. Той си поговори с Алекс насаме.

— Аз наистина трябва да прегледам документите на Пиърсол. Честно казано, Маколиф, това ме подлудява.

— Ще чакаме Мур. Нали така решихме.

— Докога? За бога, кога ще се появи той? Утре стават десет дни, той каза десет дни.

— Но не даде гаранции. Аз съм не по-малко загрижен от теб. Някъде в неговата земя има заровен пакет, нали помниш?

— Не съм забравил нито за момент. Разделени концентрации, отделни цели. Холкрофт.

Чарлз Уайтхол беше толкова загрижен от академична гледна точка, колкото и от конспиративна. Може би дори академичният му интерес беше по-голям. Любопитството на чернокожия учен се коренеше в изследванията, които беше извършвал през целия си живот.

Семейство Йенсен останаха в «Бенгал Корт». Фъргюсън поиска от Маколиф аванс и взе такси, което да го закара в Монтего Бей. Маколиф, Сам Тъкър и Алисън Бут закараха камиона в Очо Риос. Чарлз Уайтхол ги последва с едно старо комби с Флойд и Лорънс по настояване на самите наемници.

Барък Мур лежеше във високата трева с бинокъл на очите. Слънцето залязваше. Лъчите оранжева и жълта светлина преминаваха през зелените корони на дърветата над главата му и просветваха по белия камък на къщата на Уолтър Пиърсол. Той видя през тревата фигурите на полицаите от окръг Трелоуни, които бяха заградили къщата и проверяваха вратите и прозорците. Те щяха да оставят поне един пазач, както обикновено.

Полицаите бяха приключили с разследването за деня, най-дългото в историята на окръга, помисли си Барък. Продължи почти две седмици. От Кингстън бяха дошли екипи от цивилни ченгета — хора с изгладени дрехи, което означаваше, че имат по-висок ранг от полицаи.

Нямаше да намерят нищо, Барък Мур беше сигурен в това.

В случай че Уолтър Пиърсол беше описал скривалището си точно.

А Барък не можеше да чака повече. Намирането на пакета щеше да бъде лесна работа — в момента сто и петдесет ярда го деляха от него, но не беше чак толкова просто. Нуждаеше се от пълното съдействие на Чарлз Уайтхол повече, отколкото Уайтхол можеше да си представи, а това означаваше, че трябва да влезе в къщата му и да изнесе останалата част от наследството на Пиърсол «Записки на антрополога».

Записките. Те бяха циментирани в стената на един стар неизползван резервоар в мазето на Пиърсол.

Уолтър Пиърсол внимателно беше отместил няколко камъка от стените на резервоарите, беше изкопал дупка в пръстта зад тях и беше върнал камъните на местата им. Той беше закопал проучването си за Халидон на едно от тези места.