Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Уайтхол остана неподвижен, докато му отговаряше:

— Ти и сега си пак така заслепен, както беше преди десет години. Само името ти е различно, Брамуел Мур — Уайтхол се захили на глас и продължи: — Барък … също толкова детинско и безсмислено, както и социалната философия, която проповядваш — крякаш като жаба в джунглата.

Мур преглътна, преди да отговори:

— Бих те убил веднага, мисля, че го знаеш. Но това би било също толкова безрезултатно, както и решенията, които се опитваш да наложиш на родината ни. Ние с теб имаме общ враг. Опитай се да извлечеш от това максимална изгода, гуспудин фашист .

— Това е речникът на учителите ти. Сам ли го назубри или те накараха да го прочетеш?

— Вижте какво! — прекъсна го сърдито Маколиф. — Можете да се карате, да се обиждате както си искате и даже да се избиете един друг, хич не ми пука, но аз искам да се върна в хотела! — той се обърна към Барък Мур. — Казвай каквото имаш да кажеш и приключвай с това.

— В това има логика, гуспудин Чарли — каза Мур. — Ще стигнем по-късно… аз, както се изразяват, ще обобщя. Това е кратко обобщение, гуспудине… Вече установихме, че съществуват планове за развитието на голяма част от острова, но хората не са включени в тези планове. Смъртта на доктор Пиърсол го потвърждава. По пътя на логиката стигнахме до извода, че вашето геоложко проучване е свързано с тези планове. Следователно Министерството и Кралското общество — съзнателно или не — прикриват самоличността на финансово заинтересованата страна. По-нататък: тук присъстващият господин Маколиф е запознат с тези факти, защото е свързан с Британското разузнаване чрез презрения Уестмор Талън… Това е обобщението. А по-нататък? — Мур се втренчи в Алекс, очите му напомняха малки черни кратери в огромна планина от тъмна кожа. — Имаме право да научим нещо повече, господин Маколиф.

— Преди да го изпратиш на подсъдимата скамейка, момко — намеси се Сам Тъкър за изненада на Алекс, — не забравяй, че аз не съм от вашите. Не казвам, че няма да дойда при вас, но засега съм вън от играта.

— Мисля, че ти би трябвало да си не по-малко заинтересован от нас, Тъкър.

Маколиф си помисли, че като изпуска «господин», Мур показва враждебното си отношение към обръщението на Сам «момко». Мур не разбираше, че Тъкър се обръща така към всички.

— Не ме разбирайте погрешно — добави Сам. — Аз съм заинтересован. Само че не бързайте, с приказките… Мисля, че трябва да кажеш какво знаеш, Алекс.

Маколиф погледна първо Тъкър, после Мур и накрая Уайтхол. Холкрофт не му беше дал никакви инструкции какво да прави при такава конфронтация, с изключение на предупрежденията: «избягвай усложненията», «опирай се на част от истината».

— Хората от британското разузнаване и всички, които стоят зад гърба им, са не по-малко заинтересовани да спрат това развитие от вас. Но те имат нужда от информация и мислят, че Халидон разполага с нея. Те искат да се свържат с Халидон. Аз трябва да се опитам да установя контакта.

Алекс не беше сигурен какъв ефект ще окажат думите му, но в никакъв случай не очакваше това, което последва. Грубите черти на Барък Мур, които имаха гротесков вид под огромния му обръснат череп, бавно се промениха и застиналият му израз се смени с развеселеност, а после плътта се набръчка от истинско веселие. Обаче в смеха му прозвучаха нотки на жестокост. Той отвори голямата си уста и от нея се разнесе кашлящ, злобен смях.

От прозореца се чу друг звук, друг смях: по-висок и наподобяващ вой на чакал. Чарлз Уайтхол беше отметнал елегантната си шия назад и беше килнал глава към тавана, а ръцете му бяха скръстени пред ушитото по поръчка сако. Той напомняше кльощав, черен ориенталски свещеник, развеселен от невежеството на някакъв новак.

Тримата ямайци, които седяха на столовете един до друг, се усмихваха, белите им зъби лъщяха в сянката, а телата им леко се тресяха в безмълвен смях.

— Какво толкова смешно има, по дяволите? — попита Маколиф, раздразнен от неопределеното унижение.

— Смешно ли, гуспудине? Много повече от смешно . Когато мангустата преследва смъртоносна змия, да не би змията да иска да се сприятели с нея? — Мур пак се изсмя с гадния си смях. — Това противоречи на всякакви природни закони, гуспудине!

— Господин Маколиф, Мур се опитва да ви обясни — намеси се Уайтхол, като се приближи към масата, — колко е нелепо да мислите, че Халидон ще си сътрудничи с англичаните. Това е недопустимо. Именно Халидон прогони англичаните от Ямайка. С две думи, на английското контраразузнаване не може да му се вярва.