Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Което означава, че англичаните смятат, че Халидон знае доста неща — добави замислено Уайтхол. — Чудя се дали са прави.

— Те си имат основания — каза предпазливо Алекс. — Имало е и друг проучвателен екип.

Ямайците знаеха за него. Неговото изчезване беше доказателство или за противопоставянето на Халидон, или случайно нападение на скитаща банда от местни диваци от Кок Пит, която ги беше обрала и убила.

Нямаше как да разберат.

Едната загадка водеше към друга.

Ами Маркиз дьо Шательоро? Защо беше настоял да се срещне с Уайтхол в Савана-ла-Мар?

— Маркизът е невротик — каза Уайтхол. — Той претендира, че интересите му се простират на цялата територия на острова и надуши нещо гнило около това проучване.

— Идвало ли ви е наум, че самият Шательоро е замесен? — обърна се Маколиф към чернокожия учен. — Английското разузнаване мисли така. Талън ми каза днес следобед.

— Ако е така, маркизът не се доверява на колегите си.

— Шательоро спомена ли някой друг от екипа? — попита Алекс, като зачака отговора със страх.

Уайтхол погледна Алекс и му отговори просто:

— Той направи някои намеци, но аз му казах, че не ме интересуват странични въпроси. Той не каза нищо съществено, това го изясних.

— Благодаря.

— Моля.

Сам Тъкър вдигна рунтавите си вежди. Лицето му изразяваше неувереност.

— Какво беше съществено, по дяволите? Какво искаше той?

— Да го информирам за напредъка на проучването. Да му съобщавам всичко ново.

— Защо смяташе, че ще го направите? — Сам се наведе напред в стола си.

— Като начало щеше да ми плати доста. Освен това можеха да възникнат други области, които да го заинтересуват, но, честно казано, няма такива.

— Ха, гуспудине! — прекъсна го Мур. — Разбираш ли, тия си мислят, че могат да купят гуспудин Чарли! Обаче внимават с Барък Мур!

Уайтхол хвърли унищожителен поглед на революционера.

— На теб няма за какво да ти плащат — той отвори сребърната си табакера. Мур се ухили, като я видя. Уайтхол бавно я затвори, постави я отдясно и запали цигарата си с кибритена клечка. — Хайде да продължим. Не ми се ще да прекарам тук цялата нощ.

— Окей, гуспудине — Барък бързо ги погледна. — Ние искаме същото, което искат англичаните. Да открием Халидон — Мур произнесе думата на ямайски диалект: «Холидоун» . — Но Халидон трябва да ни потърси. Те трябва да имат сериозна причина да го направят. Ние не можем да ги викаме. Те няма да се разкрият.

— Не разбирам нищо от целия тъп разговор — каза Тъкър, като си палеше тънка пура, — но ако чакате те да ви намерят, има да си седите на задниците доста време.

— Мислим, че има начин. Мислим, че доктор Пиърсол го откри — Мур отпусна рамене, което му придаде несигурен вид, сякаш не знаеше какви думи да употреби. — От няколко месеца доктор Пиърсол се опитваше да… определи Халидон. Да го разкрие, да го разбере. Той задълба в историята на карибския район, на Арауак, на Африка. Търсеше смисъл — Мур замълча и хвърли поглед на Уайтхол. — Той прочете книгите ти, гуспудин Чарли. Аз му казах, че си долен лъжец, черна овца. Той каза, че в книгите си пишеше истината…

Доктор Пиърсол събра парчетата мозайка от много дребни неща, той така казваше. Книжата му са в Карик Фойл.

— Един момент — Сам Тъкър беше ядосан. — С Уолтър доста си поговорихме през тия два дни — и в Марта Брей, и в самолета, и в «Шератон». Той не спомена нищо подобно. Защо? — Тъкър впери поглед в седналите до стената ямайци, двамата, които го бяха съпровождали от Монтего Бей.

Отговори му негърът, който беше говорил в шевролета.

— Той щеше да го направи, гуспудине. Но се бяхме споразумели да изчакаме господин Маколиф. Човек не обича да повтаря често такива истории.

— Какво беше открил той в мозайката? — попита Алекс.

— Само една част, гуспудине — каза Барък Мур. — Само една част от мозайката беше завършена. Но доктор Пиърсол имаше няколко теории. Първо, че Халидон е издънка на коромантийското племе. Те се усамотили след Маронските войни, понеже не приемали договорите, според които маронският народ — Коромантиите — трябвало да залавят избягали роби и да ги предават на англичаните. Халидон нямало да се превърне в ловец на събратята си африканци, за да спечели награда. Десетилетия наред те водели скитнически живот. После, може би преди двеста — двеста и петдесет години, се установили на едно място. Неизвестно и недостъпно за външни хора. Но те не се изолирали от външния свят. Избрани мъже били изпращани при другите хора, за да направят това, което старците смятали за редно. Това продължава така до ден-днешен. Те си взимат жени отвън, които им раждат деца, и така избягват проблемите с кръвосмешението… И две последни неща: обществото на Халидон е високо в планините, където вятърът е силен, Пиърсол беше сигурен в това. И последно, Халидон притежава големи богатства… Това са парчетата от мозайката, много от тях липсват.