Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Какво представлява Халидон? — Алекс наблюдаваше чернокожия учен, който стоеше неподвижно, а очите му бяха вперени в Барък Мур.

— Това е сила — каза тихо Уайтхол.

Маколиф погледна Мур, който се взираше в Уайтхол.

— Това не е много, нали?

— В тази стая никой не може да ти каже повече от това, гуспудине. — Барък Мур премести поглед към Алекс.

Чарлз Уайтхол заговори:

— Няма личности, Маколиф. Халидон е невиждана курия, съд, който няма заседателна зала. Никой не те лъже. Не и за това… Тази малка група тук, тези трима мъже, елитният корпус на Мур, както…

— Ти го казваш, гуспудин Чарли! Ние не използваме тези думи! Елитен! — Барък изплю думата.

— Нематериално — продължи Уайтхол. — Смея да твърдя, че в Ямайка за Халидон са чували не повече от петстотин човека, а онези, които познават със сигурност някой от неговите членове, са не повече от петдесет. Тези хора по-скоро биха понесли мъченията на Обеа, отколкото да разкрият някого.

— Обеа! — Коментарът на Сам Тъкър се съдържаше в интонацията. Той не обичаше шовинистичните религиозни символи — ямайските съответствия на хаитянското вуду, които изпълваха хиляди местни жители с ужас. — Обеа е фъшкия, момко! Колкото по-скоро го научат вашите хора от хълмовете и от селата, толкова по-добре за тях!

— Ако си мислите, че го почитат само по хълмовете и по селата, много грешите — каза Уайтхол. — Ние в Ямайка не сме превърнали Обеа в туристическа атракция. Прекалено много го уважаваме.

Алекс вдигна очи към Уайтхол.

— Вие уважавате ли го? Вие вярващ ли сте?

Уайтхол се обърна към Алекс. Погледът му беше разбиращ и леко развеселен.

— Да, господин Маколиф, аз уважавам Обеа. Проследих родословното му дърво до майка Африка. Обеа произхожда от саваната и джунглите. Казвам уважение, а не обвързване или вяра в него.

— В такъв случай Халидон е организация — Маколиф си извади цигарите. Барък Мур се пресегна и си взе една. Сам Тъкър се наведе напред на стола си. Алекс продължи: — Тайно общество, което има голямо влияние. Защо?… Заради Обеа ли?

— Отчасти, гуспудине — отговори му Мур, като си палеше цигарата като човек, който пуши рядко. — Освен това е много богато. Носят се слухове, че притежава несметни богатства, гуспудине.

Маколиф внезапно осъзна очевидното. Той погледна първо Чарлз Уайтхол, после Барък Мур.

— Милостиви боже! Вие сте не по-малко загрижени да стигнете до Халидон от мен! Или от Британското разузнаване!

— Точно така, гуспудине. — Мур загаси току-що запалената си цигара върху масата.

— Защо? — попита Алекс. Отговори Чарлз Уайтхол.

— Ние сме свързани с двама гиганти, господин Маколиф. Единият е черен, другият — бял. Халидон трябва да победи.

Срещата в усамотената ферма високо в Сините планини, продължи до два часа сутринта.

Всички се споразумяха за общата цел: контакт с Халидон.

И тъй като мнението на Барък Мур и Чарлз Уайтхол, че Халидон няма да контактува директно с Британското разузнаване, беше убедително, Маколиф се съгласи отсега нататък да си сътрудничи с двамата черни мъже. Барък и неговите «елитни» воини щяха да осигурят допълнителна защита за проучвателния екип. Двама от тримата мъже, които седяха до стената на стаята, щяха да отидат със самолет в Очо Риос и Алекс щеше да ги наеме като носачи.

Дори да подозираха, че знае повече, отколкото им каза, ямайците не го притискаха, помисли си Алекс. Те приеха версията, която той беше разказал вече два пъти на Уайтхол, че първоначално е приел проучването като начало на бъдеща работа, предложена му от Кингстън. Английското контраразузнаване беше допълнително обременяване.

Те сякаш разбираха, че си има собствени грижи, които нямат нищо общо с техните. Само когато беше сигурен, че тези грижи не противоречат на техните интереси, той говореше напълно открито.

Безумно стечение на обстоятелствата го беше въвлякло във война, в която не искаше да участва, но той поставяше едно нещо над всички останали проблеми: безопасността на хората, които беше довел на острова.

… Две неща.

Един милион долара.

От един от двамата врагове. Или от «Дънстоун Лимитид», или от Британското разузнаване.

— В такъв случай от разузнаването не са ти казали кой стои зад съсипването на тази земя — каза Барък Мур. Думите му не бяха въпрос, той продължи веднага: — Тези хора заемат по-високи постове от кингстънските подлизурковци.

— Ако англичаните се доберат до Халидон, те ще им кажат какво знаят — каза Маколиф. — Сигурен съм в това. Те ми казаха само, че искат да обогатят информацията си.